20 539 резултата
Блуждаеш из островни хребети.
Скривалища за самотните дни,
дълги и тежки като нощите зимни.
Пробиват отворени рани,
необясним огън в гърдите гори. ...
  699 
Помолих им се да поспрат,
да позабавят лудия си беж.
Но също като див изплашен ат,
обикалят кръглия манеж.
С глухо цък, почти недоловимо, ...
  550 
Ще се събудя си казваш ти вечно,
Пак ще се влюбя така си повтаряш.
Виждаш ли времето бързо изтече,
в минало време след миг ще изгаряш.
В минало време цигари ще купиш, ...
  638 
Допиваш виното горчиво,
на сервитьора махваш със ръка:
- Да не спорим, скъпа, прибери портфейла
и тази вечер ще платя.
Аз плащам винаги, за всичко, ...
  2173 
Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия ...
  907  19 
Затрупа ме лавина от вина.
Какво съм сторила, за бога?
Над покрива ми – тишина.
Вестител на добро или тревога?
А той - жребец, земята рие. ...
  345 
Веднъж, подранил за една среща,
реших времето да убия
и седнах –
естествено с вестник в ръка,
на една пейка в парка – отсреща. ...
  896 
Покоят е благоденствие."
Конфуций
Динамика, задъхано време, промяна,
първичност, а не първоначалност.
Движение, вихреност, взаимозамяна, ...
  482 
  608  14 
Моят Свят
Моят Свят не е твоя,
да той си е само моя!
Да бъдеш в него ти не пожела,
да бъдем заедно, да срещнем Любовта! ...
  385 
Не давай неискани обещания,
не изпълнявай непожелавани желания,
не доливай чашата на пияния,
не въздишай по нощта на ранина!
Път се извървява, ...
  598 
Кого заблуждавам, освен мен самия?
Че способен е някой да изрази на хартия.
Душата свободна, жадуващо тяло.
Човек на половина, понякога цяло.
Пейзаж кой способен е в думи да свие? ...
  691 
Често питат ме дали съм луд,
някак си различен, странен;
със амбиции като на никой друг,
с порив нелогичен и спонтанен.
Бил съм в мисли и мечти отвеян, ...
  1398 
Здравей, Свят
Здравей, Свят!
Какво с теб не е наред?
Здравей, здравей!
Как да ти помогна? ...
  1300 
Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...
  2015  35 
Не търся ничия компания,
отдавна хората познах,
предпочитам да попия малко знания
и така да запазя себе си – успях.
Разбрах, какво е лицемерие, ...
  555 
Неузряла,
недомислена,
претърпяла,
пренатръпнала
прелетяла, ...
  432 
Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка, ...
  633 
Закани, крясъци и грохот...
Потеглят орките на поход –
пред тях са злачните земи!
Следят ги вестоносци зорки,
но идват хилядите орки... ...
  615  12 
Кошер в небето
Прощални есенни писма
октомври вчера е написал.
Мъглата – с белия си плащ
загърна хребета умислен. ...
  710  19 
14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО
За всякакви неща аз стихове съм писал
И винаги го правех от сърце.
Защо на тая моя страст със се орисал
и съм го правил още от дете. ...
  324 
Живея в безкрайното синьо.
Земята?... По нея вървя.
Пенливо е нейното вино,
но пия с любов любовта!
Защото е кратък животът – ...
  679  22 
Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед, ...
  1683  12 
Аз започвам да мисля, че има,
нещо твърде объркано в нас..
Няма страх нито воля, ни вяра...
Няма смисъл във "вечния грях"!
Ще се пръкне дете, тъй невинно! ...
  1766 
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки ...
  649 
С буквите аз пиша, буквите редя,
давам нещо от себе си на хората!
Буква по буква, дума след дума,
те са част от мен, от моята душа!
Дума по дума, ражда се стихотворение, ...
  968 
Тръпчив разкош от блудкав оптимизъм,
дестилат на вкисната утопия,
подкача троснато окастрен романтизъм,
забил гноясал трън в жалък реализъм.
Гъмжи от клюки, интригантски подковани, ...
  300 
Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...
  488  20 
Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...
  1576 
Отричам се от този свят
и заживявам вече в моя.
Не търся аз във него цвят,
а търся го сега във своя.
И го откривам със сърце, ...
  452 
Сезоните на Живота
Пролетта е началото, една красота,
началото сякаш на живота човешки.
Ражда се човек, започва един живот,
Разцъфва с красивите си цветове, ...
  379 
Тъмни ръце
се спуснаха към мен
и очите заслепиха,
но сърцето ми не...
то се хвана за ...
  809 
Генка Богданова
- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна. ...
  482  11 
Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни, ...
  1223 
Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...
  935 
Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех ...
  535 
Ще се наслаждавам
на всеки миг
свободна като вятъра,
отговорна като небето,
нежна като дъжда, ...
  506 
Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!... ...
  407 
Без спирачки потеглят небесните влакове,
не по релси се движат – по път от звезди,
а далечните гари очакват ги някъде
зад дъждовния облак, от който вали.
Колко дни ще пътуват, на какво разстояние, ...
  605  23 
Смъртта
Ти идваш – гостенка неканена сега,
заедно със своята сестра Съдба!
Ти стара си, грозна с коса в ръка,
дойде да вземеш човешката душа! ...
  307 
Предложения
: ??:??