5 031 резултата
И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
1150
6
11
Достатъчен е само слънчев лъч, за да разсее многото сенки
Слънчевият изгрев
Достатъчен е само слънчев лъч,
за да разсее сенките на мрака!
Денят да се пробуди с детска глъч, ...
Слънчевият изгрев
Достатъчен е само слънчев лъч,
за да разсее сенките на мрака!
Денят да се пробуди с детска глъч, ...
1841
2
11
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
429
2
6
Натискът на дъжда
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...
664
2
4
Октомври е. Сряда е.
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...
628
Един човек, тъй дълго поживя,
сред горести и немощи безспирни,
че бе издигнал цяла планина,
та бездната всред нея да го крие.
Далеч отгоре, синьото небе, ...
сред горести и немощи безспирни,
че бе издигнал цяла планина,
та бездната всред нея да го крие.
Далеч отгоре, синьото небе, ...
1059
1
10
Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
572
1
Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...
499
2
Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...
465
1
Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...
1386
2
5
Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...
875
1
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
705
4
9
Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...
355
Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
693
8
18
Пониква есенна тъга,
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат ...
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат ...
544
2
Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми ...
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми ...
561
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
765
8
14
Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...
780
3
Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
344
9
Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
332
1
7
Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...
1282
1
Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...
1395
11
31
Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...
778
8
10
Хвърчат калинки по полето,
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...
573
1
Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...
398
5
12
Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...
571
2
Есен цветнокоса растлала е коса,
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени, ...
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени, ...
350
1
2
Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...
562
2
2
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
460
2
5
***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...
374
Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
374
1
Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...
853
2
6
Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
570
5
5
Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
984
11
22
По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
617
5
13
Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...
433
2
9
Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...
345
2
11
Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...
402
6
В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
583
6
13
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
1542
3
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
