20 581 резултата
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  449 
Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
  275 
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
  265 
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
  289 
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
  591 

Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
  729 
Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
  428 
,,Искаш да станеш богат?".
Мечтан е от всеки формат.
Обаче, за да го иска
всеки поема си риска.
За този труден конкурс ...
  694 
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
  850  12 
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах ...
  545 
Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
  340 
Сред мрак душата заспива,
ще чезнат слънчевите лъчи,
дух горчива чаша ще изпива,
нощта сред болка ще мълчи!
Лятото си отиде неусетно, ...
  453 
Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето ...
  466  19 
Няма ги народните будители
да ни изкарат от съня дълбок,
в общество от консуматори и зрители
наложително е да направим скок –
да се върнем във годините обратно, ...
  480 
на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме ...
  376 
За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
  818 
Ти знаеш, че мечтая за море,
за изгреви, за залези...Умея
безгрижна да съм- рошаво дете,
което ще стои само на кея...
Ще споделя със някоя вълна, ...
  420 
Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата, ...
  959 
Празнувах скоро своя имен ден.
Получих поздравления различни
от хора близки (и не толкова) за мен
и пожелания – стандартни или лични.
От всичките избрах си само две: ...
  235 
Мечтите и очите
Мечтите винаги живеят в нас,
от малки деца все си мечтаем.
В ранна доба и в късен час,
мислим си и все нещо си пожелаем. ...
  345 
На кой му пука за поезията бедна?
Къде е мястото ѝ сред бетона?
Да, хвалена е, че била безценна,
че е гнездо на Любовта и стона,
че е прониквала в човешката душа, ...
  344 
Още си спомням дните, в които
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...
  295 
Живея във таванско помещение
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам - ...
  357 
Лукс, пари и положение.
Бързи връзки, дрога, забавление.
Отвънка - цар, отвътре - просяк,
това е днес модерно!
Телевизорът пропагандира, ...
  351 
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
  303 
И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
  335 
ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината? ...
  757  14 
Веско, я недей ми пъшка!
Недей се в болницата тръшка,
а ставай бързо от леглото,
че става в службата валмото!
Купонът там май замъждука, ...
  687 
Quo vadis
и
колко ли планети
описват кръгове около теб
оскверняването на шестата божия заповед ...
  423 
Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...
Алергия получих от лъжи ...
  349 
Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...
  517 
Понесли тежката икона
и с мисли за нещастни дни
вървят притихнали по склона
приведени мъже, жени.
Във ранна утрин мразовита ...
  760 
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...
  350 
Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
  386  14 
Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
  382 
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
  364 
Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
  524  10 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  337 
Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...
  363 
Ако чàкал съм чудо да стане,
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...
  350 
Предложения
: ??:??