20 582 резултата
Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...
  875  13  24 
Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...
  360 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...
  446 
Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
  415 
По-тъжен съм от краставо магаре,
което няма где да се почеше.
Утеха търся в вечните цигари
и със това на себе си съм смешен.
Отдавна толкова не е боляло, ...
  325 
Песен за лято, песен за дъжд
вече съм писал и то не веднъж.
Писах за всичко във този свят,
но съм в колиба, а не във палат.
Писах с омайни, нежни слова ...
  372 
Огледайте се, вижте!
Във какво живеем!?
Мъдростта отсъства,
не можем да се смеем!
Мнозина тичат след парите, ...
  302 
Съдбата I
За всеки, тя пътна е карта космична,
не може човекът с ръка да изтрие,
разплита житейската плетка кармична,
от нейния извор той цял живот пие. ...
  592  10  13 
Когато не разбирам света
и той също не ме разбира,
закотвя се сърцето ми голо
там където, просто е обичано.
Където обяснения не дава, ...
  762 
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
  453 
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
  566  10 
ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща. ...
  435  15 
Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,
и пътя ми озари с мечти,
затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа, ...
  414 
Ти, който си разплаквал камък
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите, ...
  344 
И сме горди, че ходим изправени,
отличава ни, казват смехът.
Сякаш нищичко няма за правене,
все се ръфаме. Хората – кът.
И венец сме (все повече тръните), ...
  394  19 
Поети, стихове и време.
Едничко то малцината отсява -
Остава истинското живо семе,
а другото е в сектор... плява...
Тук няма връзки, няма и пиари, ...
  1008  37 
Обичам морето, то е в моята душа,
то само ме слуша когато аз мълча.
Разбира ме и ми изпраща своята вълна',
говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.
Ще дойда при теб скоро мое море, ...
  429 
Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.
Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас. ...
  296 
Почитай хляба като божество,
пред него се моли и го обичай.
Той с теб е в скръбни дни и в тържество,
с гнева си като с меч не го разсичай!
В месалите на дните го завий, ...
  764  18 
Ако по някаква случайност, Боже
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...
  293 
Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...
  771 
Кажи ми, Боже мой, защо,
защо е този силен страх?
Ще се превърна ли в нищо,
ще се превърна ли в прах?
Трябва да бъда силен, мъж, ...
  487 
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
  917  10 
Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
  370 
Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
  575 
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
  1119 
Добре е човече да знаеш,
рахат ще бъдеш, ако си траеш!
Виждаш как за известност, за изява
пътят е кратък, бързо се стеснява.
Стеснява се и те води към пътека, ...
  352 
К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче. ...
  230 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята, ...
  554 
Любов голяма ме заряза.
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...
  273 
Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...
  1004  12 
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
  786 
Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...
  480 
Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
  1072  19 
НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...
  729  15 
КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
  305 
Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
  612 
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
  388 
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
  336 
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
  1494  30 
Предложения
: ??:??