4 971 резултата
Отново залезът мечтите ми разбуди!
Шепти в краката ми притихнала река...
Животът ми изпълен със заблуди
ще ги разгони просто махвайки с ръка.
Щурците пак опиянено луди ...
  987 
Паметта на Пустинните реки...*
Пустинният вятър над дюните вие
една песъчинка увлича в летеж,
дълбоко във пясъка тайна се крие,
че някога тука било е цъфтеж... ...
  425 
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада, ...
  461 
Волен вятър косите ми роши,
волно ехо над поле ехти,
волна мисъл в небето полита,
някой волна песен реди...
  582 
Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...
*** ...
  864 
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...
  601 
Пустинният дъжд...
Във Пустинята веднъж,
ей-тъй както си вървях:
заваля внезапен дъжд –
освежѝ ме и се спрях... ...
  393 
Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава, ...
  361 
Вечер в Страната на спомените...11
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...
  385 
Нощ в планината...
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...
  349 
Вечер...4
Духал толкова отдавна –
вече Вятърът ще спре...
Огнен лъч ще мине бавно –
над смълчаното море... ...
  421 
Любов в дъжда
Неочаквано приятен
вятър поривист извѝ
и раздвижи с дъх приятен:
клóни, лѝсти и тревѝ... ...
  428 
Обичам залезите златни,
облели ме в златиста светлина.
Жадувам погледите им страстни,
положили ме в техните кресла.
А от там струят вълшебства властни, ...
  579 
Вечер на брега на Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
  695 
Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
  1150  15  13 
Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
  854 
Презрели чувства пак кръжат,
обагрени със златни спомени.
Летни страсти от тях струят –
със слънчеви петна незапомнени.
Под старата смокиня аз се спрях. ...
  430 
Завръщането на Есента...
(експромт)
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също ...
  412 
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
  2063  11  17 
Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
  697  14 
Хавайска приказка...
(поема)
...а цяла нощ Стихията ни мята
по хоризонтите – от бряг на бряг,
но сутринта пред „Рая на Земята” ...
  1225 
За „Тъмната” страна на Луната...*
... на залезът усилващият вятър
разпръсна над водата много жáра,
а залюлял вълни от необята –
и облаци подпалени докара... ...
  639 
Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...
  786 
Писък на чайка. Шум от крила.
На брега жена се вайка. Вдига ръка.
Морско вълнение... носи мълва.
Шумно опровержение. Идва вълна!
Закъсняло лято. Голям огнен пожар. ...
  843 
Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.
Кажи ми за сънищата, ...
  728 
Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...
  768 
Монотонност в стая.
Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.
Липса на спомен
и спомена е липса.
Спуснати завеси. ...
  593 
Облаци аз виждам,
взора притъмнен е.
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни. ...
  821 
На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...
  921 
Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
  641 
Магията на Южните морета...3
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!...
А в него аз бях обладан ...
  624 
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
  678 
Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...
  1024 
Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен, ...
  595  13 
И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...
  847 
Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...
  747 
Тихо се спуска нощта
от изумрудното небе.
Звездите изгряват бавно
една по една
и галят земята с лъчи ...
  559 
Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал, ...
  322 
С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
  1051 
Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...
  1510 
Предложения
: ??:??