20 024 резултата
автори: gerrda & Елишка
Изгубихме се в думи непотребни,
накъсани в мълчание от дрипи
и тровехме в нелепости моментни
ронливото на чувствата си скрити. ...
  887  28 
Уморих се от всички приятелства.
Уморих се от всички предателства.
Уморих се от ярката светлина.
Уморих се от черната тъма.
Уморих се да търся любовта. ...
  717 
Надеждата последна си отива,
защото е от извора вода,
докосва те с ръката си игрива,
разпръсква нежна светлина.
Надеждата последна си отива, ...
  865  18 
Тишина, мрак... звезди и луна...
аз, ти... вино и сълза...
Пея песен, седейки до теб...
„Не разбирам думите!" - ми каза...
„Песента е без думи!!!" - ти отвърнах. ...
  543 
В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах, ...
  436 
Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...
  576  17 
Затворена, поробена,
моминска, търсеща душа
в една река топола влюбена -
една реалност, или пък лъжа.
Светът простор е тесен, ...
  601 
Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
  972  17 
По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога ...
  706  21 
На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
  701 
Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
  1026  13 
Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
  709  13 
Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи. ...
  714 
Дон Кихот си бил.
Видях силуета ти.
Стана ми смешно,
заплаках и спрях.
Няма ни вест, ...
  536 
Да напише в стих от кал
спомените си поета
е бягство от лудостта
във суетата... Човешко е.
Браво на поета! Красиво е ...
  647 
В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой ...
  520 
Събудих се и се изсмях
на себе си, на него и на времето,
че мойто време вече е история -
на лудост и безумие.
Поисках да открия себе си ...
  765 
Какво са години и дни отлетели,
какво са грижи, коси побелели,
щом греят сърца, обич градили,
с божия дар - с благодат, свежи сили,
свети просторът... аромати, пеперуди... ...
  579 
Любовта не е птиче в кафез.
Зад решетки не може да пее.
Тя жадува за въздуха чист
и на слънцето златния пламък.
Любовта е копнеж, свобода. ...
  629  13 
NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах... ...
  707 
Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека, ...
  874  34 
Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...
  630  15 
Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...
  552 
Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
  909  14 
Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
  756 
Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
  367 
Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
  678 
Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
  615 
Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
  466 
Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...
  642  20 
А малкото сърце
на малкия човек
е малката скала
във твойте колела.
Опърпани и сухи, ...
  436 
По всички правила на живота
един път ще умрем.
Всеки си има Голгота
и Великден, и имен ден.
Даже и своята смърт си има. ...
  586 
Време
Какво е времето?
Понятие, въведено от хората.
Да отбелязват важните събития...
Което минало е - вече е било! ...
  560  13 
Към детството си пак се връщам -
то винаги живее в мен:
със дядовата стара къща
и двора тих и подреден,
с усмивката добра на мама, ...
  2420  40 
Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...
  523  19 
>>> безчувствени
>>> лица на лешояди
>>> наоколо пълзят
>>> само егото си
>>> искат да задоволят ...
  552 
В минутите, провлачени от самотата,
прочетох тайната в очите на децата.
Разказа ми я сянката, едната,
която носи се насред полята.
Показа ми къде е суетата, ...
  593 
Какъв е начинът да бъдеш егоист?
- да имаш сили да живееш в мрака
- да имаш воля
- да си непукист
- от никого по нищо да очакваш. ...
  933 
Допирам цигара до кафявите си устни
и глътка дим ме кара да летя.
Обвива ме безкрайна тишина,
вплела се в нашата душа,
защото никой не говори и никой не чува... ...
  828 
На куц крак преполових живота си.
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите. ...
  452 
Предложения
: ??:??