20 504 резултата
***
В живота всичко пропилях -
мечти, пари, любов и нежност.
Къде сгреших, че без вина,
останах в тази крехка възраст -
сама жена, ...
  861 
Пристъпих точно до ръба
на собствената си безбрежност.
Копирах дълго и не знам
чия съм вече идентичност -
боледувам чужди болки, ...
  935  10 
Животът е път,
който ти ще извървиш
чрез своята съдба.
Животът е твоят
неоспорим дълг ...
  693  11 
В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...
  735  17 
Живеем, заключени във страховете си.
Мълчим, когато в нас крещят молитви.
Сънуваме мечтите си с отворени очи.
А после ги затваряме за истини.
И спираме да дишаме, преглъщайки стенания. ...
  834  23 
Красота, от крилото на гълъб.
Отлита безмълвният жерав...
югът го чака в прегръдката топла.
среща камъни, хора, ята -
върви с поглед в небето по друма ...
  743  15 
Белите листове на всеки живот
не остават все тъй чисти и бели.
Белите листове на всеки живот
претърпяват бесни промени.
Белите листове на всеки живот ...
  797 
От обикновените домашни тегоби
до безброй непознати съдби -
всички разчитат на мен
и твърдят, че съм силна.
От усмивката ми стилна ...
  867 
Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...
  656  12 
Разочарована,
а може би смутена,
забравена от всеки съм,
обаче не се предадох.
Чертая пътя си, ...
  1529  13 
Огромно е злото, Господи, на твоята земя
и проводници негови стават твоите деца.
Мили братя и сестри, спрете и на
злостната змия главата й смажете.
Стига Рокфелеровци разни и евреи самозвани, ...
  967 
КОКИЧЕТА
Наболи са кокичетата вече,
нетърпеливи да посрещнат пролетта -
не знаят колко е далече тя.
Привикнали в снега направо да растат, ...
  585 
Отпращаш ме.
Няма слънце за мен.
Всъщност аз те отпращам.
Все едно.
Исках да повярвам... ...
  575 
В черна нощ се лутат бели сенки,
черната земя снежинки бели хапят,
черен хляб целува бели зъби,
черни хапчета със бели си играят.
„Бял” пророк апокалипсис „черен” ражда, ...
  2636  38 
Всяка стъпка правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно ...
  985  16 
Добре ми е, когато пиша,
добре ми е, когато съм сама
и срещам се наяве,
за да питам
какво изпитва моята душа. ...
  1308 
Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам ...
  658 
Трябва...
Кажи си: "Трябва да успея!"
Трябва да надвия своя нрав!
Трябва да успея и ще го направя!
Трябва да мога да обичам! ...
  1014 
Стрелките на часовника отмерват
със точност земните ни дни.
Какво ли времето от нас ще вземе,
какво докрай ще съхраним?
Дано останем честни и достойни ...
  2430  34 
Разпилейте се, демони слепи,
от мен си идете сами,
че трудно със вас се живее,
без мир, светлина, бъднини.
Със вас душата ми простенва, ...
  566 
:)
Безпризорни чуства... чужда усмивка,
непозната сълза,
мисълта се блъска, като дъжд в земя,
утехата мълчи, радостта спи,
стремежът се топи като висулка в топли дни, ...
  627 
Живота си държа в ръце
и смело продължавам все напред.
Срещу несгодите се боря с голи ръце,
а срещу чувствата - със малкото си сърце!
Научих се да бъда мила, ...
  864 
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар, ...
  616  12 
Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла, ...
  567 
Излишното душата ощетява
и душни са ненужните неща.
Излишеството даже наскърбява
и тегли ни към гняв и пустота.
Звучи невероятно, ала няма ...
  962  16 
Животът ми е сив и скучен,
лишен от радост, от тъга...
Все едно и също се повтаря:
часовникът, професията и съня!
А искам да живея, да обичам! ...
  832 
Долината на нищите духом –
това е понятието, определящо днеска света.
Стоя сама пред огледалото глухо
и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,
по която да тръгна безпризорна ...
  724  11 
По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени ...
  796  19 
Левски е апостолът на свободата,
с гордост носим неговия лик
и възпяваме делата на дякона велик!
Той хвърли расото пред Бога,
за да брани български народ ...
  1182 
Миди
Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни, ...
  650 
Животът е вечно движение,
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
  570 
Черни краски потънали,
неразгадани от словата трайни,
вековно стаени, обречени,
издълбали празните тайни.
Заграбили понятия с примеси ...
  572 
Не се повтарят мигове измолени
и няма връщане от дълъг път...
Остават само бродещите спомени
да стенат тихо в парещата гръд.
И раните, до болка незараснали, ...
  989  20 
Селска алегория
Лъв червен - подгонил стадата
към пустините и на скалите,
на останалите взел пък земята
и им турил главите в торбите. ...
  603 
Всяка сутрин бързаме
да станем,
после - пак на крак -
кафето да изпием
и така почти насън ...
  539 
Тъжно ми е...
Очите преливат със сълзи.
Кървави капчици болка извират
от недрата на душата ми...
На колене стоя и се моля ...
  911  22 
Толкова много е казано за звездите...
Безмълвни свидетели на човешки съдби,
спускат се в посребрели коси...
На свечеряване със светулки се гонят,
безсъници предвещават, не спорят... ...
  733 
Животът ми сякаш на лента минава,
забързани стъпки изтриват следите,
погледи вчесани ме обвиняват
и разнищват безмълвно дните.
Животът ми глъхне от думи лъжовни, ...
  1304  13 
Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви. ...
  671 
Можеш да тръгнеш
във и със времето,
да търсиш мисъл,
отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш ...
  556  13 
Предложения
: ??:??