20 561 резултата
И слънцето изгря на небето
А надеждата напуска пак сърцето
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И пътят вече няма кой да му покаже ...
  931 
Един живот 2
Дните ни отлитат като прах,
разсипан върху магистрала,
забравили за радости и страх,
утихваме по малко като хала. ...
  707 
Едно странно, объркано донякъде и лишено малко от рима стихче, но за сметка на това пък много искрено, почти и то като мен
Няма те, за да ми дадеш онова,
липсващото парченце от пъзела,
за да не бъда вече толкоз сама...
Търся те, за да те намеря в себе си, ...
  828 
сенки в мъглата
рошави спомени
безмълвие
разпиляни сънища
звезди изгубени ...
  1113 
Между двата свята
Веднъж отнякъде дочух,
че да живееш е щастие и трябва да се радваш,
че веднъж се е дарявал той - животът
и трябвало да му се кланяш и да го издигаш в култ. ...
  1055 
От болката се раждам пак
и светлината ме обгръща,
не чакам друг божествен знак,
че пак животът ме прегръща.
Тя кара ме да стъпя по-напред ...
  533 
Носи си твоя кръст... не моя,
че моят ще ти натежи,
пропит от не една неволя,
скован е от отровните стрели,
от хищнически материал издялан, ...
  2369  18 
Накъсани от болка, мигове крещят.
Сърцата им, до болка изтънели,
туптят задъхано, без капка жал,
че всичко като че започва…
от едничка шепа кал. ...
  681  15 
Жажда за летене
в светъл птичи звън.
Вяра, посадена
в чуден сбъднат сън.
Истина, родена ...
  1244  30 
...
Разтварям се ефирно
във въздуха.
Изчезвам...
Няма ме...
Топлината ми - ...
  683 
СТЪЛБА КЪМ... МЕЧТИТЕ...
Настъпва пак нощта и вън мъглата
ме кара да се чувствам като в плен -
във щипки яки стиснала душата,
изцежда кръв и пот... и дъх студен! ...
  1126 
Капка радост
в море от сълзи -
жена.
Капка любов
в океан без любов - ...
  1017 
Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени, ...
  786  17 
Не искам да съм мъртва във сандък,
над мен покров от пръст да има,
от тежестта надолу да се слягам,
камъни да ме притискат
и тялото ми да се разпада! ...
  697  10 
… не просто същества
А как само търсите мрака във светлината.
Търсите дори човешкото и във мен.
На божества оприличавате се, дори на сатаната,
а на собствените си пороци сте във плен. ...
  1191  10 
И в най-далечни времена,
и в най-забравени места,
и в най-студените сьрца
е имало и има онова,
което нямате сега. ...
  833 
Със паяка говоря,
който чувствата ми
овърза с въжета.
Защо, паяко, лавата
във мен оплете? ...
  843 
Силна съм,
защото често
плача нощем.
Силна съм,
защото ме боли ...
  1150  13 
Годината във образ на жена
Една жена, хем руса, хем пък черна,
една жена, хем верна, хем неверна,
една жена и плоска хем и едрогърда,
една жена, хем нежна, хем и твърда. ...
  1144  13 
Казаха, че било
производствена грешка...
Осигуровката им
всичко покрива.
А за моя живот, ...
  886 
Отивам в планината да почивам.
Любимите си книги да чета.
От гъвкава любов да се опивам.
Да скитам във сиротната гора!
Какви ли вили-самовили ...
  800  11 
Висшата мъдрост
не се предава с думи.
Тя се предава в мълчание.
Можеш да я усетиш
като лотосово ухание ...
  770  15 
Приказка за нещата от живота
(старинна притча)
Запитали един мъдрец
в страната си - известен жрец:
„Старче, дълго си живял, ...
  1043  23 
Живот, Живот!
Не си като пожар,
по -скоро те усещам -
като свещ
запалена - ...
  1050  13 
Следфинално
Животът ни е надпревара
с трудности и грехове,
набраздил земята стара
със растящи класове! ...
  619 
Потъват сенките, повлечени от мрака,
но чист е споменът, обгърнат във тъга,
морето вие, с тътена на влака,
летящ към пропастта незнайно как.
Луната заблестя на хоризонта, ...
  637 
Намерих те, бъдеще да полетим!
Потърсих те, минало да разсветиш!
Да следваме заветите на живота!
Да бродим с обич под небосвода!
Нали живяхме с вяра в чудеса, ...
  582  13 
Кристални брегове прекосявам
със тяло, приковано във себе си,
прозрачни нишки скъсявам
от разточително усещане.
Бавно гаснещи пламъци, ...
  731  13 
На Явор Перфанов
Любовта е песен -
в нея няма смърт.
Тя е безконечен
към душите път. ...
  1086  27 
На Любовта подвластни са и боговете,
а розата не е съвсем обикновено цвете...
Някога една богиня
се влюбила във смъртен и решила
да слезе долу на земята при любимия. ...
  855 
В душата си търся защо да живея
и често без изход оставам тъй сам...
разпервам криле и с утеха копнея,
потапям се в бягството, в слепия блян.
- ...
  1561  14 
Прекъсната черта! И кой ще я довърши?
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...
  741 
Едно ноктюрно полита минорно,
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно, ...
  826  25 
На диета съм.
Въздържам се
от тлъсто и мазно
и предпочитам
фреш от от два ...
  803  10 
... и тиха, и лека ще чуят малцина
как влиза в дома им тъгата...
Уйлям Бътлър Йейтс
И тиха, и лека в дома ми влезе тъгата,
ах, как лека влезе тъгата... ...
  6260  81 
Като камбанен звън, притеглен от въжета,
се спускат дни до бяло нажежени,
в ръба на времето разсечени небета
се лутат из пространства разпилени.
Из мъртвите космически полета, ...
  723  17 
По идея на ВТ (Вили Тодоров)
"Защо постоянно да мислим и се тревожим за Смъртта, вместо да
се радваме на Любовта и живота? Нали за хората съществува само онова,
което познават, което са виждали, докоснали, изпитали? Когато ние сме тук, нея я
няма и затова не можем да я "видим". Когато тя пристигне, ...
  1099  35 
Нежен вятър притчи шепне
с дъх на билки и цветя.
Мигом с пръчица вълшебна
възкресява древността.
Сее милост и надежда - ...
  1187  26 
Живот
Родих се в едната самота
от полъха на северния вятър,
бях влюбена единствено в нощта
и плащах скъпо и залъка ...
  1023 
Нещастна, тъжна в нощта,
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега ...
  807 
Предложения
: ??:??