4 975 резултата
Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева, ...
  637 
Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха, ...
  483 
Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея. ...
  831  12 
Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...
  1059 
Нощта си отиде с поклон,
влакът потегли от далечен перон,
момче и момиче - любовен маратон.
Зората посрещна смъртни души,
със сноп лъчи ги поздрави, ...
  665 
Небето сърдито навъсило вежди -
на облаци черни говори нещо,
враждебно земята наново поглежда
и сочи с пръсти надолу зловещо;
а вятърът бурен крилете си точи ...
  668 
Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха ...
  865  12 
Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена, ...
  997  15 
ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта. ...
  823 
И ето - стоя пред заключена вечност
в утроба от залезна тишина,
морето потръпва в любовна безбрежност
от пулса на нечия чужда вълна.
И нищо не искам - ...
  551 
Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет ...
  633 
Вятърът се изхлузи покрай вира -
катурна сухите дънери,
разсея врабците и наведе глава,
за да разкаже смешки на избуялата
ливада. ...
  496 
Възседнал свойта колесница,
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.
И песен на поточе бистро ...
  487 
Слънцето
блестя до обед- бронзов удавник,
открит на чергилото до гнилото дърво.
Кръжейки, щъркелите затракаха,
подушвайки миризмата му, ...
  581 
Времето приветства Пролетта
с поклон и цъфнали цветя,
Зимата направи кратък реверанс
за миг - Земята изпадна в транс.
Красив ритуал и малко Mercy - ...
  646 
От ръба на бетонната сива тераса,
почерняла, оръфана, тъжна,
бистри капчици ваят сребриста украса,
пропълзяват и сливат се дружно
в една дълга, прозрачна кристална висулка. ...
  2213  12 
Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей, ...
  980 
Градът на липите
Когато юни сипе от небето жар
и залезът е дълъг с портокалов цвят,
градът превръща се в олтар,
а липите го даряват с аромат. ...
  1190 
Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...
  1020 
124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална. ...
  603 
В цитаделата на крепостта
Облечен в пълнолуние
Издига черно-сив ръка
Нагоре замъкът - безмълвие
От амбразурите за враг ...
  1492 
1.
Стелят се бели зимни мъгли
и полека поглъщат света.
Ето: изчезват дървета, коли,
разтопяват се улици и къщя. ...
  644 
В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...
  617 
Пролет
Полето, пороите измиха
- изцедили свода мътен,
вихри пролетни извиха
и отнасят сетен тътен. ...
  560 
В градината цветята увяхват -
старите рани трудно зарастват.
Яворът клони леко повява -
поредна раздяла пак се задава.
В постеля от опадали листа ...
  599 
Погали ме пак
с дъха на вечността,
нека пак усетя
мириса на бялата бреза.
Да видя как ...
  790 
Ярък образ на дете -
Ято птици в светло небе,
Кораби бавно минавaт през село,
Рибарите мрежи хвърлят последно.
Двама на кея говорят с любовта, ...
  832 
Снежинка
Снежинка омайна и нежна
от красивото небе падна.
Носеше се от вятъра студен
и с охота тя стигна до мен. ...
  523 
Във тази нощ светът те поздравява
и ти желае здраве и любов!
Със пълни чаши името ти слави,
на теб поднася дар и благослов!
Аз тук дойдох без дарове и песни! ...
  2914  11 
Горско утро
Хладна утрин. Светлина безбрежна
над море от мури и скали,
надалеко птича песен нежна
покоя тихичко бразди. ...
  556 
Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка – ...
  838 
Зимата празнува своята победа
над посърнали полета и гори:
поизтръска бялата си дреха
и земята в плен тя покори.
Утро зимно в бялата одежда! ...
  507 
Есента разгръща ангелски криле
и загърля в охра долините.
Дъх на дюли, гроздов сок и мед
сладостно се вие над асмите.
Дими вечерно някъде комин, ...
  763  17 
Октомври
Вятърът препусна кон неоседлан,
изви вихрушка, листата разпиля,
и ето, старият декор вече е прибран,
с паяжинно було появи се есента. ...
  526 
Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетени
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
  3034 
  634 
Зимно
Отбих се да зърна реката,
утихнала в снежни милувки
и в стих се обърна душата,
усмихната в тежки обувки. ...
  800 
Толкова чисто! Толкова бяло!
Вишнев цвят ли нощес е валяло?
Или в небето ангели бели
от бяло злато воал са изплели?
Вятърът гони с ледни камшици ...
  1090  17 
ЕТЮД
Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан… ...
  673 
Птици няк'ви и цветя
тълпа играещи деца
Виждам огнена коса
Трева оцапана с роса
Пейки с поседнали си хора ...
  536 
Предложения
: ??:??