4 970 резултата
Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици ...
  651 
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
  667 
Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове... Няма го... Няма го!
Николай Йоргов – Силистра
Съавто ...
  1011 
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
  643 
пристъпва
тихичко
с вятър в дланите
после се дави в локвите
  475 
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
  1479  27 
Беше едно страхотно лято,
със радост и тъгa облято.
В облаци от щастие се реехме
наляво и надясно куфеехме.
Моменти радостни и тъжни - ...
  645 
Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво. ...
  703  13 
Над
Мальовишките езера
острите скали са занемели.
Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели! ...
  712  12 
Море
Във теб, море, във твоите недра
потънах чудесата да открия
и да докосна твойта красота,
във тебе всички болки да измия. ...
  1087  11 
Море спокойно,
тихо,
мътносиньо,
затоплено от
детските ...
  596  10 
Любов в сезони
Тихо се почука на вратата,
с леки стъпки приближих,
плахо подадох си главата -
тя пред мен, Любовта, стои. ...
  458 
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
  1218  37 
Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
  577 
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
  1284  37 
Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...
  1284 
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  721 
Жита над урвите златеят.
Горите тайнствени са ниско,
а сутрин покривите греят!
И слънчеви милувки плискат
води прозрачно-златно-сини ...
  698 
Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо ...
  484 
Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...
  665 
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...
  554 
Лукаво трепкащи звездите бавно се представят
заучили съзвездията - мажоретки във нощта
луната тръгнала като среднощен фенерджия
им слага шапчица от сивосиня светлина
Изящна сложна безсюжетна пластика във бяло ...
  677 
СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...
  669 
Морска фея
Танцуваща по лунната пътека
облечена във рокля от вълни
нощта поспря – огледа се в морето
наметна бързо шала от звезди ...
  788 
Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори, ...
  1744  10 
Небето отново притъмня,
черен облак спусна се и ето -
дъжд проливен заваля
с едри капки като отронена сълза.
Природата е много мръсна - ...
  486 
Прах, пясък, камък,
цвете, храст, вода,
повей, облак, пламък,
трън, река, земя.
Мисъл, разказ, спомен, ...
  837 
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
  801 
Si muero
Dejad el balcón abierto
Federico García Lorca
Искам из Тия поля да умра!
Нека, докато ми спира сърцето, ...
  1997  13 
МОРСКИ ЕТЮДИ
На стената 3 етюда
спомен от лятото
1. Морски залив
Летни изгреви - ...
  542 
Лятна олелия
Облачета-таласъми
гонят белите ханъми,
гръм и трясък, олелия
вдига сам Свети Илия. ...
  859 
Облаци, надвиснали над небосклона, кланят се,
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...
  403 
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Спални чували, палатка и гара,
обувки, фланела, китара за път -
списък непълен, до днес нереален...
забързан, космичен и пуст е светът. ...
  591 
Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...
  501 
На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава ...
  802 
Лунен лъч, целунал
е морето - озарява
ангелския път!
Във очите ми
танцува леко ...
  762 
И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица. ...
  440 
ЗАСПИВАТ
Ех, ти, Черно море,
с черните пръски.
Бели гларуси -
кълват сърцето ти. ...
  458 
Вървя по калдаръмените улички на стария град
и долавям гласове от миналото.
Като призрак се носят във въздуха
и напомнят за своето съществуване.
Гледам старите къщи, ...
  500 
Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни ...
  984 
Предложения
: ??:??