4 970 резултата
Отивам на любимото ми място
което е закътано в гората
по пътя стар – отбивка вдясно
и после в манастира на душата
Поемам по пътеката позната ...
  484 
Усетих мириса на прясно окосената трева.
В градината са цъфнали лалета.
И двама млади се прегръщат и целуват в утринта.
Каква идилия без думи!
На Витоша снегът все още се белее. ...
  635 
Стоя пред слънчевия диск,
смирено гледайки Земята,
от царството на светлината
ме лъха огненият бриз...
  447 
Врабката роди врабчета,
с малки тънички крачета.
Сутрин слушам приглушените им гласчета,
сякаш са весели звънчета.
Те са свити в малкото гнездо, ...
  533 
Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!
Мирисът на дъхави липи,
свиренето нощем на щурци.
И кайсия, цяла нацъфтяла,
в белоснежни цветчета побеляла. ...
  522 
И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно ...
  512 
… А Искърът крие водите си тъмни
в скали от красиво извита резба,
и толкова спомени тука се губят –
начало и край са на мир и борба…
Вълните му диви разнасят във мирис ...
  616 
Вървя по слънчева пътека
на склон уханен и красив
ели и борове – полека
редят се край поток игрив
и синьо пламъче в тревите ...
  554 
Към Тебе, Боже, аз издигам
ръцете си в молитва свята,
на Тебе уповавам силно
и пак на Теб оставям си съдбата.
И сутрин рано Те очаквам, ...
  615 
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика ...
  886 
Душата е нещо измислено,
за да премери живота на кучетата.
Както времето служи единствено
да отбележим, че нещо се случва.
С времето мерим вселената, ...
  582 
ЦУНАМИ
От страх треперят къщите заспали.
Ураганът блъска. Всичко се е скрило.
Води заливат беззащитните квартали.
Хората се молят в храма за закрила... ...
  501 
ЕПИТАФ
Проклинам скуката, че тя ме кара да бъда грешен
и първичността и моята простота.
Гордостта ми да бъда вечен
и огънят в бурната душа. ...
  555 
Той е там.
Той е сам.
Очите празни са,
в гърдите рани са
и не чувства, ...
  416 
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива. ...
  468 
Нощна кралица
Феерия от тъмни и хладни цветове,
като откъснати от реалност светове
описват Нейната фигура идеална
за нощта образ сакрална. ...
  702 
Гордея се, че раснах в планината
с катранен потник, мечът ми - от чам,
че пиех мляко право от козата
и че звездите бяха моя храм...
Свободен бях, насред Поле и Лято ...
  701 
ПРОЛЕТНО
Цяла седмица вали край нас.
И прогизна ми душата.
Слънцето сдаде своята власт.
Жаден сюнгер е земята. ...
  455 
Maйска евхаристия
Паркетен лъв - блестящ, безупречно галантен -
отново месец май дойде и ме прегърна.
Закичи ме с омайната си свастика.
Огъна се докрай сърдечната ми струна ...
  471 
Лунен лъч влезе в моята стая
и донесе ми сънища чудни...
Как летя във прекрасна омая,
по цветенцата стъпвам на пръсти.
Как се гоня с пеперуди прекрасни, ...
  677 
Зън – зън! Зън – зън…
Пеят, разсипват звуци игриви
медни звънчета под белите гриви.
Вятър в копитата весело свири,
искри летят над крайпътните ниви. ...
  565 
Бреза, до нея храст,
трева и малко пръст.
Боклуче тук и там,
лале поникнало над тях.
Борче зелено с много иглички, ...
  650 
Залез
Седя на пейката позната,
седя сама със самотата,
седя и гледам залеза в гората,
окъпани дървета в жарка красота. ...
  1524 
Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...
  467 
Омайна вечер. Въздухът трепти.
Светулки блеснали - оставящи следи.
Липата стара е разстлала аромат
в загадъчен и омагьосан свят.
И като морски фар - последните лъчи ...
  598 
Седя на пустия ти бряг
и гледам синьото ти тяло
и в приказното огледало
откривам целия ми свят
  523 
Зелени клони. Полумрак.
Мъждукащ пламък. Полъх слаб.
Усойно място. Мъглив килим
като разстлан над мъховете дим.
Невидим тайнствен силует ...
  543 
Лом 28 А
На пръв поглед
нищо особено,
ще кажете,
дори неправилно ...
  660 
Шуми водопадът!
Изсипва се – страшен...
гърмяща,
студена
вода! ...
  1080 
На един моряк
Край брега, до пристана
лекичко полюшваше се лодка,
пясъци оставаха непреброени
следи във мойте спомени... ...
  946 
Когато калдъръмът онемее
под сенките на старите дървета
и слънцето замислено огрее
стрехите по красивите тепета...
Когато стъпки нарушат покоя ...
  1023  16 
Денят лениво се събужда. Красив е - леко недоспал.
Усещам полъха на вятъра, игрив и малко натежал.
И къс от облаче в ръката ми стои и се просмуква в мен.
Приятно е. Прекрасен допир - звучащ като познат рефрен.
И много, много тишина. Лъчи, погалващи Земята. ...
  624 
Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.
Ти помниш ли небето през нощта, ...
  505 
Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
на нощта жестока!
Тебеширено момиче, ...
  757 
Улици
По улиците тихи
ходя вечер,
прелиствам спомени
потайни, скрити, ...
  1316 
В омая...
В бялата стая лежа и усещам..
Банка -капка по капка дарява живот,
бие камбана Христова и долита,
дарява ми с вяра нов премислен живот. ...
  825 
Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...
Когато в поляните виждам магия, ...
  1057 
И пак вървя по тези улици забравени,
и пак съм тук, където времето е спряло.
Със звън запява пролетта в ноти шарени
и пак е слънцето в лицето ми изгряло.
Аз пак съм тук! Два щъркела гнездят ...
  568 
В разтопени снежни локви
облаците скри Април,
разскрежи висулките на Марта
с лъчезарния си дъх зелен.
В птичите гнезда пристигат ...
  701  11 
Фонтаните танцуват с вечерта
на дансинга от лунно огледало,
край призрачни, безмълвни дървеса,
облечени в ефирни наметала!
Фонтаните танцуват с вечерта – ...
  454 
Предложения
: ??:??