19 957 резултата
На плажа
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
376
2
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
453
1
Денят му е навярно като чаша,
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
504
6
Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
719
14
Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
2116
31
Притча
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
399
2
Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
506
9
1
Едно щастливо щастие решило,
че е нещастно – и унило,
въздъхнало с тъжовен глас:
- Какво нещастниче съм аз! ...
Едно щастливо щастие решило,
че е нещастно – и унило,
въздъхнало с тъжовен глас:
- Какво нещастниче съм аз! ...
558
2
Защо
Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи? ...
Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи? ...
486
1
ЕДНО
Страх
И вятърът се отказа от мен.
Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.
И утре е ден, ...
Страх
И вятърът се отказа от мен.
Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.
И утре е ден, ...
454
1
"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
432
Предпролет...
Днес в 07.14 часа дойде астрономическата
пролет...
На пролет Вятърът ухае,
но още скрита Пролетта ...
Днес в 07.14 часа дойде астрономическата
пролет...
На пролет Вятърът ухае,
но още скрита Пролетта ...
400
2
На Дявола
му се прииска
да е Ангел.
- Блазя ти ! каза -
Колко си красив! ...
му се прииска
да е Ангел.
- Блазя ти ! каза -
Колко си красив! ...
640
5
Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...
1714
16
Лек за стрес
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...
693
2
Приказка за Вълшебната гора...
Не знам къде отивах, а и вече
дори не си и спомням за какво,
когато насред пътя се изпречи
пред мен едно разлистено дърво... ...
Не знам къде отивах, а и вече
дори не си и спомням за какво,
когато насред пътя се изпречи
пред мен едно разлистено дърво... ...
574
Добре е!
Добре е, когато в лабиринта от събития
Душите ни повярват в топлата посока!
Тогава най-силни са и сладките открития -
сърцата ни, повели към нежната ни нам Голгота! ...
Добре е, когато в лабиринта от събития
Душите ни повярват в топлата посока!
Тогава най-силни са и сладките открития -
сърцата ни, повели към нежната ни нам Голгота! ...
1070
4
1
Съвестта гризеше
ябълката на съзнанието.
Тщеславието, подстрекаваше ума
да се обгражда с нули. ...
Съвестта гризеше
ябълката на съзнанието.
Тщеславието, подстрекаваше ума
да се обгражда с нули. ...
488
С години прахосваме сили и време
в измислени битки и страсти.
Опитваме всичко в живота да вземем:
пари и любови, и щастия.
Съсипваме нерви и мозъчни клетки ...
в измислени битки и страсти.
Опитваме всичко в живота да вземем:
пари и любови, и щастия.
Съсипваме нерви и мозъчни клетки ...
1176
14
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...
505
2
Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
541
5
1
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...
504
5
Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
557
9
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
432
1
Преспах със него. И какво?
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
1485
2
11
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
833
1
24
Родих се любопитен кестен
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
1029
7
Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
414
"Подземно небе"
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра. ...
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра. ...
347
С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
494
1
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
426
След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...
569
10
Дилмана и Дилбера
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...
1042
12
Имам своята вселена -
като приказка е тя.
А душата - крехко семе -
е посяла Вечността.
Имам своята надежда ...
като приказка е тя.
А душата - крехко семе -
е посяла Вечността.
Имам своята надежда ...
1376
1
31
Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...
571
2
Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...
405
1
Южният вятър...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...
365
1
Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
372
И мойте дни
Не ми остава кой знай колко...
И мойте дни са преброени.
И трябва да призная с болка,
пътеките са извървени!... ...
Не ми остава кой знай колко...
И мойте дни са преброени.
И трябва да призная с болка,
пътеките са извървени!... ...
414
Безгрижен живот предстоеше.
В началото на края.
В края на лятото
и началото
на есента. ...
В началото на края.
В края на лятото
и началото
на есента. ...
338
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
