11622 резултата
Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
  109 
Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...
  60 
1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...
  213 
1.
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...
  225 
> Едно нещо изглежда точно така както можеш да го видиш и струва точно толкова за колкото можеш да го продадеш.
>
> Мое мнение
*****************************************
Преди време свирих с една рок група. Бяхме се събрали няколко музиканти ей така за забава. Направихме си репертоар и започнахме да ...
  179 
„Седем трябва да са. Седем. Шест не вършат работа.”
Катеря билото в юнския следобед и си повтарям наум:
„Лист от бяло разковниче, семе от синьо биле, сок от сенчеста билка, цвят от речна пшеница, грудка от майчино мляко, чистокръвка от кръстопът и стрък от бащин корен…Лист от бяло разковниче, семе о ...
  317 
Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...
  158  10 
Повечето от историите за наранени кутрета (не че някога съм слушал такива) сигурно биха били достатъчно незначителни, за да си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Но ако в тях се съдържа близко до читателя послание, в което той лесно би могъл да припознае себе си в описаните събития и случки, то ...
  77 
В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по ...
  56 
Беше ден като всички останали. Ден в който хората по цялата земя следваха съдбата си, бореха се с трудностите, наслаждаваха се на успехите, обичаха и мразеха, прокарваха пътища или разрушаваха домове, мечтаеха или правеха горчиви равносметки, ден в който не бяха готови да умрат...
„Време е!“ - дълбо ...
  122 
Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
  158  12 
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
  344  19 
Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...
  184  12 
Заветът на храбрия монах
Бе средата на знойното лято, но вместо да играе навън с другите деца, Митко седеше сам вкъщи. Всъщност не бе сам, а под грижите на батко си Влади, който на своите 14 години гледаше на вмененото му задължение като на незаслужено наказание. Преди ден само, по-малкият брат се р ...
  192  12 
ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
  41 
Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...
  145 
В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, по ...
  115 
Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
  145  10 
В главата му още се въртяха странните образи от съня. Сам не знаеше как е задрямал под онова дърво. Каква беше тази къща? Обикновено хората сънуват неща, които са им направили впечатление и по някаква причина са се запечатали в подсъзнанието им. Не вярваше много в пророческите сънища, макар че винаг ...
  456  53 
Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
  332  25 
Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
  213 
Ханс стоеше пред компютъра и втренчено гледаше монитора без нищо да прави. Колегата му Андрей го наблюдаваше постоянно, но не смееше да подхване тема, за да не го нарани с нещо, защото той от седмица се държеше неадекватно, сякаш витаеше из облаците - все едно тялото му беше в офиса, а душата му дру ...
  73 
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...
  103 
Викаха му Шаро, викаха му Роки, Белчно, Сивчо, Кучо, викаха му и МАРШ, викаха му и бягай. Той самият не знаеше как се казва, не знаеше имал ли е някога дом, имал ли е стопани. Нямаше семейство, нямаше и другари. Другите кучета се примиряваха, ровеха по боклука, ядяха мърша, но този бездомник си имаш ...
  79 
С последни усилия астронавтът успя да придърпа ръчката на люка в необходимата посока, така че той леко поддаде, не и без помощта на тежестта от собственото му тяло. След известно време окончателно успя да го отвори и пневматиката с глухо съскане оповести приземяването на спасителната капсула върху т ...
  137 
Олга се събуди преди алармата, която беше настроена за 06:00 часа. Стана безшумно от леглото, за да не събуди съпруга си и пое към банята. Погледна се в огледалото и установи, че ще ѝ е нужен малко повече грим от обикновено, за да не ѝ личи липсата на сън. Днес беше първият ѝ ден на работа и не иска ...
  330  33 
Всичко си беше на мястото...
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибирах ...
  119 
Събудих се от иззвъняването на телефона. Беше непознат номер.
-Здрасти Вас, Ави е, изгубих си телефона, затова ти звъня от този на един приятел. Събудих ли те?
-Да, но не се притеснявай. Не сме се чували от сто години.
-Така е ! Нямам търпение да се видим.
Усетих напрежение в гласа й. Навярно не й е ...
  85 
Умората се бе натрупала вследствие на допълнителните смени, които бе поел. – бе се наложило да замести свой болен колега. Затова сега стажантът Джордж Симънс се чувстваше като парцал. От време на време му се завиваше свят, съзнанието му заплашваше да се самоизключи. На всичкото отгоре предната нощ с ...
  131 
Днес , на Петровден, водих майка ми да я подстрижат при кварталната фризьорка , млада жена с руси коси на име Лейла. Сами разбирате, че на осемдесет и девет годишна възраст е много важна подстрижката, жените от оная епоха са свикнали да се грижат за фризурите си от млади. Докато аз израстнах с хипар ...
  107 
Една есенна вечер бяхме отседнали под астмата цялото семейство. Майка беше сготвила вкусна лазаня, от която винаги си облизвам пръстите.На масата бяхме аз, майка,татко, и двамата ми братя.Имаше наредени различни блюда на масата включително салата, мезе-луканка и филе елена, въобще всичко, от което м ...
  48 
В един летен ден дядо Йоцо и баба Йоца впрегнаха каруцата и потеглиха към съседното село. Пътят беше отрупан с камънаци и се чуваше скърцане, но конят Вихър беше много бърз и те пристигнаха в селото за нула време. Баба Йоца много искаше от дълго време да навести своята стара дружка баба Гица, затова ...
  67 
Правили ли сте секс без чувства?
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка чер ...
  95 
Писателят Горан Буков бе поканен да представи творчеството си в родния си град. Отраснал в малкото градче, той живееше и работеше далеч. Бе станал популярен с няколко издадени книги. Хората четяха и купуваха сборниците му. Творецът бе дошъл по-рано и пушеше на стъпалата пред читалището. Оглеждаше ми ...
  54 
- Пет пръста имаш на ръката си, Стоене, и те не са еднакви. – каза прегърбената баба Марийка на сина си, като видя зареяния му в далечината поглед.
Той се сепна, обърна се към нея само за миг и се зае да подслажда кафето си в голямата димяща чаша.
- Майко, ти знаеш какво ми е. Някога, когато вие с б ...
  140 
Сещам се за Баба ми. Достолепна жена. Много да учиш и от нея и все да не ти стига акъл да поемеш всичко що може да ти даде.
Имаше нещо вещерско у нея. Вода преобръщаше, въглени гасеше, на някакъв език неразбираем за мене, изричаше тайнствени думи. Блага и скромна. Честна и работлива. За пример. Баба ...
  113 
Чичо Булут натовари самарите на каруцата и потегли към пазара В петъчни дни,селото се оживяваше. Жителите му излагаха за продан произведени от тях плодове, мед, сладко от смокини или боровинки, зрял фасул, дървени хавани за подправки, мънистени гердани и гривни и др. Всеки от тях опитваше да надвика ...
  147  11 
Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се ...
  106  11 
Баща ми винаги бе искал да има момче. За да го води по мачове, да го учи да кара кола, да ходят на риболов заедно. Но, уви – след мен се родила сестра ми и той се отказал от мечтата си да има син.
Старият (според мене тогава) циганин Нешко страдал точно от обратното – имал шест момчета и нито едно м ...
  175  12 
- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до ни ...
  110  10 
Предложения
: ??:??