42 016 резултата
> В дебрите на тъмната гора
>
> чу се шумолене на листа
>
> и две очи пробляснаха ...
  628 
Боже, Господи!
Ето, пред теб съм.
Не аз.
Тази моя душа -
с протъркана кожа - ...
  891  25 
Стиха си
не дописах.
Гръм от злоба
дочух от някъде
и спрях. ...
  733  16 
Елишка (Елица Стоянова)
и
Jane_d (Деси Инджева)
Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам ...
  1118  31 
Сънят е огледало на съдбата
и ако не умеем
да го чистим
от лоши, прашни мисли,
не можем да я видим... ...
  1261  15 
На Боби
Порасна, мое слънчево момиче.
И тръгваш днес сама по своя път!
Дано със рози той да е окичен,
а не със остри тръни и тъга! ...
  2318  35 
Всеки път беше последен,
а всеки ден ми бе пореден -
този път ще променя нещата,
този път няма да простя,
този път не ще раната отворя ...
  708 
Огънати лавици, отрупани със спомени,
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.
Отекват в тишината проблясъци откъслечни - ...
  1060  24 
Притъмняло е небето -
облаците взимат връх
и по-шумно е морето,
както всеки път.
Прорязва го светлината, ...
  1010  30 
...Может бы дверь перепутали улицу номер и век... (Б. Окуджава)
До полунощ остава още час
и нещо може да се промени.
Ще се превърна в Пепеляшка аз,
а ти във принц. И може би - ...
  1455  44 
Изплаках разноцветното мълчание
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се ...
  1288  29 
За сърцата на другите
Един ден всичко ще свърши,
ръката ми няма да пише
доволно измръзнала.
И тогава дано поне едно сърце ...
  953 
Всяка моя дума трябва да е песен,
дори когато не говоря,
всяка крачка трябва да е танц,
дори когато не вървя.
Всяка среща трябва да е празник, ...
  493 
ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИЙО
На колене прд теб, Българийо,
аз поднасям скромен венец!
В него вплетох реки и полета...
Капка кръв взех от всеки борец. ...
  600 
Нощта
Това няма да е стих за любовта,
нито за самотата или за страха.
Това е стих просто за нощта,
посветен на едничката природа. ...
  768 
Звездите нямат Бог. (Или Аллах)
Изсипват се над църквата под хълма.
Над прясната луна от козунак.
И в центъра. Над минарето стръмно.
Над късния вечерно-дъхав хлад. ...
  1024  23 
Мечта
Ще останеш ли, ако си тръгна?...
Ще ме потърсиш ли, ако ме няма?...
Ще бъдеш ли себе си, ако те помоля?...
Ще ми помогнеш ли, ако ми трябва помощ?... ...
  1303 
Понякога времето оставя следите си
върху лицата ни. Изпръхнали от отчаяние
и слабост, винаги безгрешни сме.
И не приемаме ни помощ братска, ни съвети...
Останаха ли хората с лица от горест ...
  1237 
Десет години минаха и отлетяха,
десет тежки зими и лета.
Сълзите в очите ни пресъхнаха,
а болката в гърдите май е същата.
Казват хората - ще мине, ...
  8507 
Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето, ...
  758  15 
Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...
  636  12 
Посвещавам на един обичан от нас мъж в сайта, засега ще замълча...
С теб сме!!!
Когато видя в сянката на здрача
приведен поглед и унил,
как искам с него да заплача... ...
  933  35 
Посвири ми, цигуларю.
Дърпай струните полека.
И минорно отведи ме
към онази, скритата пътека...
Посвири ми, цигуларю. ...
  1832  22 
Мъглата край нас
ражда сенки
на странници и деца.
Нашата съвест
ги превръща ...
  603  12 
Сипа си,
до дъно я изпи,
после втора, трета...
а проклетите мечти
не изчезват - пак те дебнат. ...
  623 
Две мравки по пътечка вървели
и твърде важен разговор повели
за своите мравешки дела.
Въздъхнала едната:
- Откъде ли това нещастие ...
  815 
СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ
Учителю, защо не си сега
отново във онази класна стая?
Със тебешир пред черната дъска,
началото да палиш, а не края... ...
  10870 
От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена. ...
  1065  23 
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...
  1212 
Беше приказна страна -
с пеперуди снежно бели,
със цветенца без листа
и със птици без крила.
Хората безчувствено вървяха. ...
  592 
Сбогом ти казвам аз в тоз миг,
тъгата забрави, моля те, не се рови,
Сбогом ли ми казва любовта?
О не, не, не си върви...
Чувства в мен нима не останаха? ...
  968 
Мой малък Шаро
Този стих е за теб,
за теб, приятелю ми космати,
за теб, Шаро опашати.
За теб и твоите лудории, ...
  1048 
Даваме съвети -
уж за добро.
Насърчаваме другия,
уж го обиичаме,
а все за нещо, ...
  448 
Запалена свещица,
светлина от Бога,
гори...
в безмълвието ми...
И го стопява... ...
  798  12 
Всеки ден без тебе почва,
колко липсваш и боли.
Как ли почва твоят ден без мен?
Липсваш ми, липсваш ми ужасно много
и сърцето ме боли - ...
  1267 
Късни сме. Неловко сме си чужди.
Времето старее между нас.
Въздух сме. Азотно сме ненужни.
Грешките ни смеят се на глас.
Кратки сме. Меним се денонощно. ...
  857  32 
Пълна луна,
изпълва празния ми свят,
излива свойта светла длан...
(пречиства мойто черногледство)
Трепереща луна, ...
  1745  28 
Икаровският порив за летене,
от детството ми е заложен в мене.
Но тъй като съм бърз и неспокоен,
комисията кАза, че съм болен,
и тъй от полетите ме лиши. ...
  559 
Къде си ти, когато имах нужда
и плачеше моето сърце.
Нима да казвам думи е нужно,
с тях ще ме разбереш ли по-добре?
Ще ме прегърнеш ли неистово и силно, ...
  666 
ПОДАРЪК - 1
Онемели от завист -
оглушахте от злоба!
Вашето его към всеки насочвате.
Ако срещнете някой ...
  550 
Предложения
: ??:??