42 002 резултата
Последно сбогом
Последно сбогом е думата
тежка, която финал слага
на нашата обич гореща.
Фалшивата усмивка, с която ...
  1247 
Посветено на всички в сайта откровения.
Поети на новото време
Поети ги наричат в сайта,
те пишат за една съдба,
рисуват болки и копнежи ...
  1146 
Въпреки раните и болката,
аз мога да кажа, че обичах и обичам,
че съм дала това, което съм могла,
това, че не съм получила,
не е моя грешка, ...
  846 
***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...
  901  15 
Ела в моят свят от мечти,
изграден от купчина съдби!
На портала чака те човек с усмивка
и показва ти колко нужен си,
кани те да влезеш! ...
  664 
Светите братя Кирил и Методий,
на българската писменост отци.
Пред българский народ открили
необятни нови висини.
На българската писменост венец. ...
  2136 
Потърсих се в изгубените облаци,
гласът на вятъра отрони песъчинки.
Със нишки от въздишки в сънища
разплетох се със падащите листи.
Поемах песента във дланите ...
  689  19 
Сън в лятна нощ
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка. ...
  1633 
Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка ...
  852 
Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...
  968  15 
Когато забравя
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала, ...
  890 
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
  643 
ДУША И БОЛКА
Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата. ...
  1000 
... тишината моя
Обичам тихичко да си стоя,
на ъгъла на този свят и лудостта му.
Да гризам нокти, да слухтя,
да си говоря с тишината. ...
  1005 
Празна театрална сцена,
прашна кукла на конци,
като мен отдавна забравена,
вече никой не я гледа, нали?
И мойта прашна сцена е града, ...
  737 
ПРАГ
Угасва тихо, тихо младостта ни,
като светулка в края на сезон.
И през бръчки, белези и рани
чертаем път към роден дом. ...
  843  17 
Уморен си, късно се прибираш.
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е, ...
  1289  11 
...
В храстите се ражда звярът - було гнило, сляп жетвар
сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр
за студените априлски теменуги - родени по принуда
сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари
заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какв ...
  1249 
Докато се взирах
самотна в безкрая,
с невиждащи, тъжни
и бледи очи,
намерих парченце, ...
  787 
Остава много пепел след пожари
и прах, по устните полепнал,
нестигащ въздух, утринна омара
и куп неудържани клетви.
Забравихме за блясъка в очите, ...
  2198  40 
Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
  717  14 
Всяко утро приемам като дар,
божествен знак, че съм още жива.
Дори сънувала да съм кошмар,
забравям и превръщам се във дива.
Грабя всеки лъч от светлината, ...
  1349 
На баба ми
За да не бъдеш тъжна и самотна
във днешния Рождествен светъл ден.
Ний идваме при теб сега отново
главите си във почит да сведем. ...
  749  11 
Ако някой ме попита,
къде е моята страна?
Там е, аз ще кажа, де отлита
сърцето, щом се връща у дома.
Там, където през небето ...
  1213 
Студено и мъртво
тялото стои,
няма от какво да се бои,
кръвта от раните шурти.
Самотната душа ...
  690 
На прозореца стоя.
Както през всичките самотни нощи.
Гледам звездите и мълча,
в ранните часове на утрото.
Раните ми те изпиват. ...
  576 
Отрова
Дъждовен ден, поредният от календара.
Навънка времето безкрай тъжи.
Седя на бара, а тишината оглушава
и последните мечтателни акорди в нашите души. ...
  1400 
То се просмуква,
като влага в костите.
Размеква ставите.
Втвърдява вените.
Завързва нервите в моряшки възел. ...
  1192  27 
Сънувах стих.Във който се изгубих.Криле ми бяха твоите ръце.Повдигна ме на пръсти.Аз отлитнахв дълбокото безизразно небе.Изгубих се.Но после се намерих.В сърцето ти, до слънчевия сплит.И ако нямаше във любовта предели,останала бихвинаги във теб.Сънувах стих.И всичко беше утре.А днес събудих сепо-вся ...
  979  24 
Желание
Животът е кратък, а много
са мечтите, да сбъднеш
една и да я пратиш при
звездите. ...
  822 
Земя, луна море и птица;
любов, живот и празнота...
Творец, платно и плетеница,
нежност, крясък, тишина...
Странност, самота, мълчание - ...
  1511 
Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината, ...
  763 
Сравнявах те със сутрешна роса,
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта, ...
  787  10 
Когато пиша...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха... ...
  737 
Миг
Миг - желан, недоловим.
Миг - огрян, прекрасен и любим.
Миг на сърцето мое,
изпълващ ме със смисъл нов. ...
  832 
Къде си, миг!?...
Потърсих те във сините простори
(без да те открия)!
Поисках аз устни жадни да напия
(но без наслада)! ...
  789  11 
Честит Рожден Ден, Алекс !!!
За теб със най-голямо удоволствие,
желаем да докоснем твоето сърце,
със думи мили и с усмивки благи,
да честитим Рождения ти ден. ...
  2318 
За баба с много обич!
За скъпата ни баба с най-голямо удоволствие,
желаем ти да бъдеш здрава и щастлива от сърце,
да бъдеш винаги така усмихната, добричка,
да показваш пътя ни към светли върхове. ...
  14548 
Когато моето предчувствие
се срещне с твоето съмнение,
тогава всичките отсъствия
оголват се до откровения...
И оправдания се сриват - ...
  606 
Играта в мен прелива.
Научих се да съм щастлива!
Едно въже беше
прерязано от остър нож,
държан от справедливото ни общество... ...
  602 
Предложения
: ??:??