4 968 резултата
С Теб, вървяхме без следи,
ръка за ръка, сред нощта.
С Теб седяхме под липи.
Там до брега, изоставили дома.
Стигнали до края на светеща дъга. ...
  918 
Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
  367 
Топло ми е и през сезона зима,
имам летни спомени в тетрадка -
пътят който съм изминала,
топли ветрове и попътен вятър!
Събрала съм няколко прегръдки ...
  501 
Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...
  1175  10  27 
Музика на Ангели аз чух,
звучна и вълшебна.
Обгръща ме с любов,
и нежно ми нашепва.
Посрещай всяко утро, ...
  731 
Тази нощ съвсем не бе спокойна,
вятърът надуваше кавал,
а дъждът, пробил небесна стомна
пълнеше свещения граал
на земята. Зимата се смръщи, ...
  269  12 
Когато пак отново се родя
искам да съм по слънчева пътека,
където пиша радостни слова
и ми се случва всичко леко!
Да вървя по земна красота ...
  299 
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
  295 
Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...
  362 
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
  350  11 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  315 
Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...
  233 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  940 
Красива, цветна тук е есента,
с обагрени и гиздави дървета.
През клоните премигва светлина,
а жълтите листа шумят в нозете.
Богата, щедра стъпва есента, ...
  445 
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
  688  12 
Мъртва есен. И листата
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...
  289 
***
През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
  229 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  203 
Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...
  730  10 
Вела, Вела, хубава девойка.
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
  314 
В следобеда на нейните думи
той намира пристан ленив.
Плавно минава кроткият юни
по брега насечен, пенлив.
В тишината под клони надвесени ...
  288 
Стени от древността
покрити със зеленина,
съкровища скрити
очакват да бъдат открити.
Това е Зеленият замък, ...
  1050 
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук ...
  273 
Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...
  290 
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
  533  11 
Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...
  371 
Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...
  632  20 
Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...
  219 
Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони, ...
  337 
Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
  313  10 
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
  355 
Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе...
Нарисувай ми звезди...
Нарисувай ми очи...
Които ме търсят ...
  196 
Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.
Есента развяла златни къдрици ...
  564  10 
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...
  1274  13 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  268 
Златното на Есента,
Тази веща художница,
Без да иска се разля...
И обагри клони, листи
И треви... ...
  958 
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
  1101  23 
Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска ...
  885  17 
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
  474 
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
  292  13 
Предложения
: ??:??