20 550 резултата
На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
  737 
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
  1216  14  17 
Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия? ...
  1403 
Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...
  517 
Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...
  372 
На любовта порязали крилете -
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...
  659 
Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...
  655 
Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...
  550 
Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...
  739 
Красиви рими,
в тежки думи
и нежна мъка
помежду ни.
Красив копнеж ...
  511 
Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...
  550 
ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА
Все още ли сънувам върхове
и търся смисъла да ги катеря?
По стъпките ми бурята снове
и я сподиря вълчата потеря. ...
  792  10 
Вкопчени в болката и тъгата
по тротоара тълпи от хора,
приведени от самотата,
крачат в посока дома
да приютят вечерта. ...
  522  11 
/На Валерия Тодорова/
Душа, която може да се смее,
тя няма да умре, защото знае,
че всичко в този свят, дори Смъртта е
житейско недоразумение.
  970 
Прашно е, неподредено,
някаква сбирщина страшна.
Вирус върлува из мене,
всяка надеждица плаши.
Лейка пробита с чучурче ...
  946  18 
Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...
  762 
От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...
  606  16 
Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...
  591 
Грешници... 2
Във Времена през Древността обходени
в легендите безумно се твърди,
че о́ще:
от Цивилизацията не споходени ...
  402 
Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
  1057  11  15 
Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...
  994 
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
  956 
Абсурдът е цар.
Абсурдът свободно живее.
Тишината е дар.
Тишината тънко се лее.
Времето ми бяга. ...
  1085 
  1002 
С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...
  402 
Бутилка
стъклена
с оръфан етикет.
Изпили са
душата ѝ. ...
  685 
Бързам, бързам да пиша!
Късам, трия, крещя!
Рибите стенат и дишат...
Кой ли ги чува сега?!
Стена, плача и дишам, ...
  217 
За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...
  418 
В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
  708 
Тя е една от лошите ни прояви,
когато човек зло другиму прави.
Пари, жени, кариера -
затуй маска слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...
  587 
Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...
  517 
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
  716  13  10 
ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
  1363  11 
Тези стъпки пред мен - ту избързват и хуквам да стигна,
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака, ...
  2197  35 
Пътувам по света
скитам се, творя.
Мечтая себе си да споделя
да бъда ценна, да горя!
Рисувам, пея в красота, ...
  1204 
Броя звездите.
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна? ...
  1299 
Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...
  766 
Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...
  844 
За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...
  1092 
Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...
  800 
Предложения
: ??:??