9 521 резултата
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
  312 
Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...
  276 
Не понасям фалша и лъжата,
а приветствам силно прямотата.
Задкулисие не й подхожда,
но сред хората се то разхожда.
Истинската дума се познава - ...
  253 
С природата не можем да се борим,
ний мислим, че тя почит ни дължи.
Ала очите трябва да отворим
и да се молим грешки да прости.
Природата уроци ни предава ...
  266 
19.02.2023.
Честит празник.
  605 
Нацията наша разединена беше,
Великите сили не милееха за нас,
но българският дух тогаз не спеше,
на Шести септември настъпи час,
когато дръзко се възпротиви той ...
  493 
Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...
  252 
Тъжно ми става като гледам
как млади нелепо си отиват!
На злото поредната победа,
колко още трябва да загинат,
та мъдри да станем най-сетне, ...
  374 
Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...
  290 
Противникът на чалгата пак щрака с пръсти
и дупе кърши палаво високооборотно.
Танцуват с него и метреси тлъсти
на границата на кючек и порно...
В елитен клуб са, образцов бардак, ...
  375  25 
Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен ...
  269 
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...
  395  13 
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
  334 
С ожулени колене и платненки пробити
епохи преминахме сякаш в галоп,
столетия ни бяха забързани дните,
в надбягване с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход. ...
  389 
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...
  325 
Яде си задника от злост
една особа,
която като болест и лош гост,
като пръдня след боба,
като тоалетна смрад, ...
  326 
Мое море
Дойдох при теб мило мое Черно море,
обещах ти че ще дойда, ще се завърна.
С теб сме заедно отдавна, още от дете,
казах ти че при теб аз отново ще се върна! ...
  434 
От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.
Стремеж за власт обсебва го и грее ...
  313  14 
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
  337 
Болката силно ме терзае,
роми убиха невинен човек!
Властта за правдата нехае,
затуй срещу злото няма лек!
О, политици, вие не си затваряйте очите, ...
  412 
Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи, ...
  272 
Роден край, възхитителен звук,
отронен от струни на лира.
Сгушен в пазвата, точно ей тук,
на̀едно със сърцето пулсира.
Роден край - детска мечта, ...
  335 
Тъжно ми става като наблюдавам
как някои българското отричат!
Не искам аз това да съблюдавам,
нека ме чуят тез, що своето обичат:
"Отстъпници в света винаги ще има, ...
  405 
Огледайте се, вижте!
Във какво живеем!?
Мъдростта отсъства,
не можем да се смеем!
Мнозина тичат след парите, ...
  232 
ИЗЛЕЗ И ВИКАЙ!
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...
  265 
На „приятелите“!
За мен едва ли някой ще заплаче!
Какво пък? Тръгна си един бохем.
В тълпата беше той като сираче,
оставен сам със тъжния рефрен! ...
  296 
На всички граничари
Вече сняг в косите ни вали.
Със годините понатежахме,
но още във сърцата ни гори
онзи пламък млади като бяхме! ...
  369 
Иде избор – политикът
пак в любов се обяснява
на народа на дръвника,
както го обезглавява.
Гащи дръж, електорате! ...
  334 
Понякога прибирам се във вкъщи
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...
  271 
Обичам морето, то е в моята душа,
то само ме слуша когато аз мълча.
Разбира ме и ми изпраща своята вълна',
говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.
Ще дойда при теб скоро мое море, ...
  357 
Денят пронизан от стрели,
в снагата му следи остават.
От утрото вземи мечти.
Живей! Животът продължава.
Пътеки вятърът ломи, ...
  341 
Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети! ...
  330 
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
  302 
Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.
И дебнем другия без основания ...
  467  15 
Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
  281 
Доки ми єдність Європи
Кров ю своєю ліпимо
Гинуть дівчата наші і хлопці,
Діти і люди літнії..
Нашого горя поле безмежнеє ...
  1970  87 
От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето ...
  413  14 
Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
  417 
Вселената за тях не е безкрайна.
Познанието също е със край.
А мъдростта - неприложима тайна.
Комуто трябва - нека я узнай.
Душите им изпълва пустота. ...
  342 
В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...
  670 
Предложения
: ??:??