20 541 резултата
Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
  567 
> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
  841  14 
Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...
  675 
Забързани:
не виждаме, не искаме,
не чуваме, не чувстваме,
не знаем, не можем
и забравяме ...
  455 
Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.
  846  16 
  587 
на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...
  637  13 
Аз съм грешен и безгрешен,
често тъжен, често смешен,
камък в колелото и
греда в окото,
песен недопята, ...
  548 
Невидимите воини -
останали у нас.
се борят неуморно
за Вяра и за Власт!
В епичните им битки ...
  380 
Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...
  765  22 
Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
  527 
Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...
  649  11 
На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...
  421 
Sometimes misfortune comes to us
As heavy rain without shelter.
Evaporates all faith and trust
As steel is liquified in melter.
And we are praying for some mercy, ...
  1385 
1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...
  509 
Де се дянахте, богоугодни монаси,
заделили за грешната ръ́жен комат?
Издълбаха окопи в сърцето ми страстно,
не Химери ревниви – самият Пилат.
То, проядено, сякаш на пурпурна клада ...
  1478  11  16 
Що е то това живота,
щом без времето не съществува?
Няма вечност, няма квота,
а на мислите робува..
Що е то това живота, ...
  535 
Добре дошло троянско конче!
Ти си ми подарък
от мнимите приятели,
които в теб се крият...
Слънцето поляга в залез ...
  1726  23 
Изстина южната страна
на скромната ми къща.
Врабци затърсиха храна.
Мъглата се завръща.
Събира локвичката – ден, ...
  547 
Танцуват вещици,
чинели* дяволът размахва.
Горят огньове.
Стенания на праведници...
Пирува Злото... ...
  485 
Сърце
Сърцето вечно ни говори
Обсъжда всеки наш проблем
Душата пък не иска да повторим
Допусканите грешки всеки ден. ...
  384 
В този миг са разделени
само нашите тела,
а душите ни са слени
във вселенската мъгла.
В този миг добре усещам, ...
  449 
СЕЛСКА СОНАТА
Щом слънцето на запад слезе,
тъмата пурпура смени!
И тишината в село влезе.
небето лятно заблести... ...
  690 
Лице върху лице едно цяло,
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка, ...
  726 
Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат ...
  857  12 
Стоя пред картата на света - форма кълбо,
питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.
реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от не ...
  707 
Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това? ...
  644 
> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...
  498  14 
Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...
  290 
Самотна се будя, в съня съм бездомна
обрули душата ми, стъпка я здраво,
измервам в минути тъгата огромна,
но твоята обич химера е само...
Проклятие мое е женската хубост, ...
  1124  11 
Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.
Мисълта е лък, целещ се в отвъдното, ...
  687 
М.А.
Преди години доста беше,
ей тъй без връзка и без повод,
сред разговора някой се намеси
и следната тирада произнесе: ...
  432 
Баба рипала отрано
и запретнала ръкави,
чудни гозби най-отбрани
да приготвя, веч' събрани
са и госте. ...
  1106 
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
  942  12  23 
Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен, ...
  681 
Върви момчето и говори на морето,
залеза очертава пътека, тъмно е небето!
Една красива морска диря една,
лунна пътека, преди да падне нощта!
Върви момчето и говори с морето! ...
  570 
Wake up and look back to the old attic days, full with memories but not talking about anything present.
Get out of bed. Drink coffee like my dark days. Going over and over again in this unreal world, calling themselves 'Warcraft', which looks as a little relief from the dull monotory of daily life.
...
  1557 
Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено, ...
  763 
Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени ...
  734 
Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...
  688 
Предложения
: ??:??