20 537 резултата
Наученият
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...
  379 
Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...
  1510  10  15 
Ден световен днес
на щастието è!
О, щастие,
в душите и
сърцата ...
  355 
А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
  614 
Когато изплачеш цялото море и сред сол очите
се научат да плуват без корабни въжета,
панаира на суетата ражда захарно петле,
докато ти се давиш между припева и главна
буква в куплета. ...
  364 
Вървя до теб без булчинска одежда,
че бялото в очите се забива
(не искам нищо зло да ни поглежда),
а истината в този свят е в сиво.
С премяна съм на горска самодива ...
  998  22 
любов и обич -
единени и от БОГ -
благословени
  380 
И как да не те обичам, живота обичаш...
рисуваш светулки, светлина в тунелите...
И какво да правя сега, когато си далеч...
знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...
Няма никакво значение разстоянието... ...
  742 
Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...
  372 
ДА СЕ РОДИШ ЧОВЕК
С очи към багрите на летен залез,
изпращам си изгубения Ден.
Потъващ във рубинените зали...
От туй и днес съм възхитен. ...
  319 
Ние сме аматери
богати во душата,
пред нас луѓето
се отворени весници,
ги читаме меѓу редови, ...
  398 
Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут, ...
  468 
Как не исках
в къща ниска
от приземния етаж света да гледам –
с дух потиснат,
с взор, притиснат ...
  989  16 
Момче и момиче. Толкова близки.
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...
  384 
Някъде там...
седеше самотен хлапак,
нахлузил тъмен калпак,
а неговият часовник,
тик-так - тик-так, ...
  468 
Често ме питат – как се разказва Душа?
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.
Красива е! Аз... затова я събличам без свян! ...
  1200 
Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...
  385 
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
  2268  10  22 
Исплашена од дождот
избегав во едно осамено село.
Таму добрите луѓе
засеале детелинки со четири листа
на покривите на колибите. ...
  393 
Добро утро, Живот, ето ме тук,
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
  780 
Светът завинаги се сгромоляса,
а вчерашните идеали и мечти
като боклук захвърлени в калта,
ненужни вече са нали е ясно
и Феникс няма го в пепелта. ...
  467 
Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...
  1318 
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...
  605 
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
  1182  15  32 
Живот втори нямам за пропиляване,
едничък ми стига, с емоции изплискан,
не мрачна измислица, пасивно чакане,
а жизнерадостен изблик поискан.
Нямам време за престой в тишината, ...
  572 
Учителко любима, къде си ти сега,
навярно преподаваш на някакви деца.
Извънкласно, извънчасно, за някоя пара,
търпиш насмешки и грубости на някой баща.
Къде си? Разкажи им за Левски и Ботев сега, ...
  640 
Ще се плисна, като вълна в скалите на ежедневието.
Гола във пръстта ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще запея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира. ...
  425 
Доброта
Най-чиста сила на света
Къде си ти?!
В сърцата на децата,
в на майката и таткото душата... ...
  1528 
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
  648  14 
Любов обичана, възпри нелюбовта,
която шири се и вледенява,
и тласка Те опасно към забрава,
но превърни, Любов, в Любов нелюбовта!
Откакто Твоето сърце тупти ...
  502 
НЕДЕЙ!
О, ти не ме упреквай
Присъди не раздавай.
От туй не ми олеква...
Ти съдник мой не ставай! ...
  331 
Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата, ...
  369 
животът кратък
е и рамо нека е
смислеността му
животът кратък
е и рамо нека е ...
  497 
"Танцуващата с думите" е жрица
и тайнството на словото владее,
изпод ръцете й излитат птици,
които после дълго в нас живеят.
Понякога трасира ни пътеки ...
  1073  10  12 
Искам да потъна в лятното безвремие,
хладка вечер, в пластовете тъмнина.
Звездни песъчинки на небето,
уж броя ги, все се връщам на „една“.
Но какво пък, кой ли бърза? ...
  917 
Видов невеста во голема коцка мраз
и замрзнати свадбари
со нашето свето знаме во рацете.
Снегулките везеа гоблени
врз телото на околните планини. ...
  385 
камбаната запя силно със медния си звън и огласи целия свят за празника голям
звезда свети на небето и топли душата и сърцето на народа сега заради божия син който се ражда днес и дава нова частица от себе си за да го има света
тези които празнуват раждането със усмивка на уста значи обичат живота а ...
  420 
Ти виждаш в мен това, което искаш
и ме създаде в твоята душа.
Мерзавец си решила да поискаш,
такъв за теб ще стана веднага.
А после, ще съм умен и премерен, ...
  505 
И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът ...
  1152 
Когато времето неумолимо те засили,
не бързай да си взимаш с птиците довиждане.
Виж, гълъбите дето сме спасили
ни носят писъмца на свиждане.
И в тези писъмца трептят трошиците ...
  755 
Предложения
: ??:??