42 012 резултата
Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
256
1
Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
317
1
1
Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
749
1
7
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
335
1
4
Аз си имам моя малък свят,
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...
845
4
5
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
363
5
13
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
280
3
11
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
341
2
2
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
446
2
3
Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...
512
Скорост, подем, гравитация и т.н.
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...
436
1
Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...
347
3
4
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
424
5
8
Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
362
5
Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...
341
8
7
Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
330
2
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
789
10
10
Тя,може само,
да те презре с невинен лик,
да те ругае нямо и.....
да изчезва в миг.
Да се кълне в любов красива, ...
да те презре с невинен лик,
да те ругае нямо и.....
да изчезва в миг.
Да се кълне в любов красива, ...
325
За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...
366
9
14
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
319
3
5
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
425
3
10
Културата, рядко тази дума срещаме,
затова такива ценности днес имаме!
За Ботев, Вазов, Яворов малко се сещаме,
една от причините нацията да затриваме!
Културата сме дали на много народи, ...
затова такива ценности днес имаме!
За Ботев, Вазов, Яворов малко се сещаме,
една от причините нацията да затриваме!
Културата сме дали на много народи, ...
457
Не се молете за палати и пари.
Молете се да са живи и здрави близките ви хора.
В гроба нищо не отнасяме нали?!
Тогава за власт и за имоти защо се молим?
Не се молете в играта да ви провърви. ...
Молете се да са живи и здрави близките ви хора.
В гроба нищо не отнасяме нали?!
Тогава за власт и за имоти защо се молим?
Не се молете в играта да ви провърви. ...
243
3
Понякога прибирам се във вкъщи
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...
264
I can feel you,
I can feel how you feel,
I can feel your pain,
I want to take it away,
I want to make you forget it, even for a while, ...
I can feel how you feel,
I can feel your pain,
I want to take it away,
I want to make you forget it, even for a while, ...
398
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
276
Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
933
18
34
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
308
1
2
На душата ми лежат толкова
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар, ...
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар, ...
266
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
225
Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
273
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
914
7
17
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
762
9
8
Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
329
2
Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
258
1
Дори не ми се лъска вече меча.
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
297
3
7
Работѝ цяла година,
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
360
1
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
292
5
8
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
215
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
882
3
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
