20 280 резултата
Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
874
3
Нямам нужда от дванадесет апостоли...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам
и евангелисти - ...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам
и евангелисти - ...
515
12
Тоягата
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли. ...
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли. ...
442
3
Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
670
2
Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...
480
3
Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
1024
9
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
598
7
Из живота ми скита фантом.
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...
1809
11
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
648
1
Тялото ми е топлата дреха,
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...
902
3
Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
632
9
977
10
Лао забрави културата,
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
628
3
Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
616
Есен на Царевец
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...
487
1
Не го наричай съмване,
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...
1989
38
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
358
Нетърпеливо ме прегръщаш,
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
837
1
Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
505
Ето ги мойте шепа мечти,
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!
943
Пухче перушина
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...
473
Казвате, че животът е сложен?
Да си осигури бъдеще човек?
Нима бил така устроен
да се трудиш цял век?
Да намериш дом, семейство? ...
Да си осигури бъдеще човек?
Нима бил така устроен
да се трудиш цял век?
Да намериш дом, семейство? ...
1053
3
Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...
708
Страстната неделя*
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...
708
13
"Последна лопата"
Когато и последната лопата
над гроба ми нахвърли пръст,
запейте нещо за душата,
забийте дървения кръст. ...
Когато и последната лопата
над гроба ми нахвърли пръст,
запейте нещо за душата,
забийте дървения кръст. ...
751
2
Потъват спомените в мен,
натоварени от тежестта на времето.
Животът ни минава ден след ден,
незабележимо бързо мина на мача полувремето.
Оглеждам се в очите на моите деца, ...
натоварени от тежестта на времето.
Животът ни минава ден след ден,
незабележимо бързо мина на мача полувремето.
Оглеждам се в очите на моите деца, ...
606
1
Тръгвам с колата често
в ранни зори, в сънни мъгли...
Карам по макадам
като за последно...
Пътища, птици, луди завои... ...
в ранни зори, в сънни мъгли...
Карам по макадам
като за последно...
Пътища, птици, луди завои... ...
508
Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът, ...
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът, ...
2028
26
Memento mori*
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...
598
3
Все бързаш, тичаш - няма как,
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...
624
1
ФЕЙСБУК
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом. ...
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом. ...
954
11
Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...
1221
6
Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...
463
2
Не пресичай магистралата
Спри се в своя непомерен бяг.
Никой не пресича магистрала.
Нито чака посред лято сняг,
нито вижда в правата – спирала. ...
Спри се в своя непомерен бяг.
Никой не пресича магистрала.
Нито чака посред лято сняг,
нито вижда в правата – спирала. ...
684
13
Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...
1285
1
Последното танго в Париж...
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж... ...
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж... ...
1240
9
Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях ...
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях ...
956
8
Там, под снагата на млада бреза,
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир, ...
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир, ...
717
9
Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...
401
Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...
916
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
