20 521 резултата
Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората - ...
  532 
  1264  13 
За мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!... ...
  368 
Как неусетно нижат се годините?!
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
  532 
(за ползата от вярата)
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
  510 
Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
  599 
До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
  1437  17 
1
В дома си сив, наречен Аз,
поезията се косеше:
- Защо не никне тука цвете
и помътняват цветовете? ...
  633 
Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...
  632 
Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...
Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!
Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...
Кой знае... може би ангелите...
:) ...
  1776  23 
На плажа
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
  420 
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
  556 
Денят му е навярно като чаша,
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
  574 
Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
  797  14 
Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
  2426  31 
Притча
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  484 
Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
  570 
1
Едно щастливо щастие решило,
че е нещастно – и унило,
въздъхнало с тъжовен глас:
- Какво нещастниче съм аз! ...
  646 
Защо
Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи? ...
  563 
ЕДНО
Страх
И вятърът се отказа от мен.
Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.
И утре е ден, ...
  518 
"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
  529 
Предпролет...
Днес в 07.14 часа дойде астрономическата
пролет...
На пролет Вятърът ухае,
но още скрита Пролетта ...
  508 
На Дявола
му се прииска
да е Ангел.
- Блазя ти ! каза -
Колко си красив! ...
  804 
Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...
  2041  16 
Лек за стрес
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...
  854 
Приказка за Вълшебната гора...
Не знам къде отивах, а и вече
дори не си и спомням за какво,
когато насред пътя се изпречи
пред мен едно разлистено дърво... ...
  645 
Добре е!
Добре е, когато в лабиринта от събития
Душите ни повярват в топлата посока!
Тогава най-силни са и сладките открития -
сърцата ни, повели към нежната ни нам Голгота! ...
  1152 
1
Съвестта гризеше
ябълката на съзнанието.
Тщеславието, подстрекаваше ума
да се обгражда с нули. ...
  573 
С години прахосваме сили и време
в измислени битки и страсти.
Опитваме всичко в живота да вземем:
пари и любови, и щастия.
Съсипваме нерви и мозъчни клетки ...
  1373  14 
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...
  579 
Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
  609 
1
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...
  626 
Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
  631 
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
  522 
Преспах със него. И какво?
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
  1667  10 
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
  918  24 
Родих се любопитен кестен
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
  1127 
Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
  483 
"Подземно небе"
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра. ...
  453 
С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
  606 
Предложения
: ??:??