5 036 резултата
Утро е!
Изгрев!
Писък на чайки!
Шепот на вълни!
Пясъчни камъчета! ...
  591 
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
  992 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  539 
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...
  509 
С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
  621 
Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
  383 
Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
  447 
На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
  656 
Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...
  685 
Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...
  869 
В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
  1060 
/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме. ...
  595 
Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно - ...
  1460 
Пред очите ми клóни зелени
се усукват и вият снага.
Страст разпалва листа променени,
вятър властно ги води с ръка.
Двата такта са дяволски ритъм, ...
  855 
Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...
  313 
Беше топъл майски ден.
Слънцето целуна хоризонта.
Срещата между теб и мен...
Но защо е само топъл спомен,
който е в изтерзаната ми душа... ...
  575  25 
Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...
  352 
За Морето – с любов...
(лирични миниатюри)
1.За Морето – с любов
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг – ...
  315 
На изгрева не слагайте синджир,
че светлото разбива катинари.
Дърветата - сватбари във шпалир -
са нашите вълшебници знахари.
Те с милиони пръстчета листа ...
  482  16 
В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...
  355 
Cabo Da Roca*
От тук започва, или свършва Океана
в зависимост от твоята нагласа:
далѝ при Фара искаш да останеш,
илѝ -- на урагани да пригласяш... ...
  286 
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
  430 
Пролет се задава...
По-рáно се развиделява,
южняк зад облака надзърта,
дали се Пролет не задава,
че ветровете ги не свърта!... ...
  296 
Над умислените върхове,
под смълчаните древни гори
една изначална мисъл зове:
пролет буди топлите зари.
И аз съм пак селското момче, ...
  666  11  21 
Носталгия в морско-синьо...2
Носталгия в синьо
се носи над Хаоса,
щом вечер интимно
обсебва ме Залеза, ...
  324 
Чиста пролет, поглед честен,
ниско слънце нежно грее.
В клони зрее майски кестен,
вятър скита, тихо пее.
Облак в нова бяла риза ...
  702 
Два облака облякоха небето
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...
  823  11  30 
Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...
  685 
В две сребърни струи,
щедро прохлада излива чешма.
Пръски. Прохлада. Вода.
В две сребърни струи,
щедро благодат излива чешма. ...
  605 
Да се превърна в морска капка искам
и да усетя сблъсъка с прибоя,
от гъдела на пясък да се кискам,
със бисерните миди да говоря...
И да целувам чайките от плажа ...
  808 
В ъглите на очите
мая за сън се рони.
Виж, слънчевата пита
е в цъфналите клони!
В прозореца почуква ...
  649  17 
>
>
> ... ти ще вървиш все напред
>
> и ще се бориш със слепотата, ...
  624  11  23 
Цветя валят от небосвода,
дъждът със ярка синя светлина ги следва...
А тихата жена с блуждаещ поглед гледа през балкона и капките брои, като мъниста
Оголени стърчат цветя мънички, под синьото небе и питат:
Кога ще дойде ден, във който тъй бързо, без да мислят ще отлитат? ...
  803 
Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...
  420 
Шуми поточето и падат,
пъстри, есенни листа.
Тревата бавно пожълтява,
идва есента!
Далече отлетяха прелетните птици, ...
  776 
Зелени български очи...
Навярно търсят обич в хората?
Нещо в мене не мълчи,
защото безгласно ми говорят.
Зелени, но с багри от цвят, ...
  966  12  25 
Огън сред полето видях
макар там нищо да не гореше,
в този огън поседях-
пожар от минзухари там беше.
Взех в очите си от техния плам ...
  740 
Вие знаете ли за дъжда?
Как тихо ромоли по покривите,
сутрин рано,
във час, когато пак е време за кафе
И славно си показва танца ...
  1214 
Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента. ...
  833 
В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...
  606  11  15 
Предложения
: ??:??