9 527 резултата
Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив, ...
  476 
Приказка за властта
Някъде зад девет планини
там, където слънцето залязва
царски син в двореца се родил!
Стара притча за това разказва. ...
  433 
Някога, във стари времена
в непроходна, тайнствена гора
зъл магьосник сам самин живял
в къщичка от съчки и от кал.
Криел се от хорските очи, ...
  711 
Без гребен, с невчесана брада
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.
Съсухрен, блед, изнемощял, ...
  515 
Тихо и бавно, тя ни убива,
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали, ...
  469 
В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...
  653 
РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...
  623 
По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...
  376 
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...
  474 
свободата
за да съществува
в никакви съюзи
не членува
  413 
Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.
Пристигам с тъга от спомени стари, ...
  611 
Разбираш какво си направил, след като си го направил
Разбираш какво е трябвало да сториш, след като не си го сторил
Ставаш лош след като разбереш, че си прекалено добър
Ставаш добър след като разбереш, че си прекалено лош
Мислиш си, че няма как да слезнеш по-надолу ...
  1004 
НИКОЙ
Аз никой съм.
А ти...?
Значи сме двама.
Тогава ражда се клеветата, ...
  575 
По лицето ми текат сълзи,
болка на сърце се появява,
че не видяхте песни и рози,
зарад вас душа се натъжава.
Пролет е, но в сърцата е есен, ...
  609 
Животът е чуден
и лесен,
като песен изпята
с вярна гама –
иначе се превръща ...
  661 
Да се завърнеш в мутренска държава,
когато всичко вече са окрали
и тихичко таксѝ те подминава
да приласкае чужденци нещастни.
Кат' бреме хвърлил черната чужбина, ...
  860 
ПРИНЦИПИТЕ НИ
Безвремието е добра основа...
Безпътицата ни е обща цел!
Лъжата ни за всичко е готова,
а Съвестта ни: "Дяволът я взел! ...
  414 
Станах рано сутринта.
Нямаме вода, хоп – и токът спря.
Тръгвам на работа, асансьорът не работи.
Тичам през глава.
Бързам за тролея. ...
  673 
Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...
  786  21 
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...
  874 
Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...
  547 
Къде остана, ти, човещина,
къде угасна, боже, добротата,
тая дето като майка и баща,
закриляше от лошото сърцата.
Хората са алчни, завистливи, ...
  859 
Не зная, защо сме тъй безлики.
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...
  419 
В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона ...
  679 
Ти знаеш ли каква е любовта,
нежна като момино лице,
чиста като майчина сълза,
вярна като детското сърце.
Това сега не е любов, нали? ...
  757 
Един на ляво,
съседът на дясно –
като теглене на въже.
Аз помежду им,
арбитър неволен, ...
  455 
/Свят отровен
Ката юмрук
сърцето се е свило
и удря по затворена врата!
Изстисква сокове ...
  370 
Шеги съдбата прави си от време
на време и взривява тя души.
Докарва ги дотам, че на колене
да молят пътя им да съкрати.
Дали Съдба е? Лесно е тогава ...
  352 
На загиналите в Горни Лом
Като птици литнахте в небето.
Бог ви даде ангелски крила.
И сега сте нейде там, където
няма болка, злоба и лъжа! ...
  505 
Хората продават старите си вещи...
Спомените си заменят за пари,
за да могат с някакви стотинки смешни
да изкарат следващите дни.
Тяхното достойнство се е свило! ...
  418 
Ден след ден живота ми променяш,
пожар от ударни лъчи,
но ти съдба не се изменяш,
сърцето в сърцето ми боли...
Черна факла с въгленна основа, ...
  909 
Боже, ти прости тоз човек,
никой се не смили над него.
Тъй през двадесет и първия век
в душите ни надделя нашето его.
И друг клошар живее бедно – ...
  585 
Скрипал – Човекът Без Медал
В кома нейде е Скрипал,
светът е клекнал пред зловещ финал,
положили са до ковчег Сергей,
ковчег кове за всички Мей! ...
  577 
Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
  2680  20  18 
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...
  421 
Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...
  788  20 
Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...
  338 
Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува ...
  1876 
Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.
Още ден в Твоя Дух да съм жив, ...
  894  11 
По „В кръчмата на нашето време“
от Андромаха (Белла)
Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят, ...
  399 
Предложения
: ??:??