19 946 резултата
Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани, ...
  681 
Преминава край мене
кротко реката,
пречистваща и свята,
с нежност
болката ми тиха ...
  840  35 
>
>
> Часовникът тиктака.
>
> Стрелките лющят циферблата. ...
  409 
Кал
Закъде ли съм днес с тая земна фамилия,
чийто корен е думата - кал.
Спрях войната със себе си. И съм в примирие,
своя прост произход проумял. ...
  855  11 
СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила - ...
  990 
Свети Петър
Бюрократ с тефтер,
който се хващал
за нрава ти чер
и те запращал ...
  412 
Бягството от недействителния свят, нашарено
с разноцветни етикети от бутилки и съдби;
криво огледало с причудливи образи на хора
и сгради, пречупени през призмата на големия
хаос; бягството към самотата на единствения ...
  451 
Дъжд в очите
Припада слънцето залязващо...
Обагрено във кървавочервено... Колабира...
И пак небето е оловносиво, смазващо -
готово сълзите си неизплакани да заизлива... ...
  665 
Удавих се в куршумен звук,
утихващ вятър от пустини.
Под листата на вековен бук,
росата ми крещи: „Прости ми…”
А вечното, къде е, питам, ...
  443 
Зеленият дракон поклати глава -
на никого още не беше потребен.
Опашка прибра, сви на осем крила
и сля си гръбнака със скалния гребен.
Загледа се тъжен в бакър как пламти ...
  937  23 
Яхтите – бели.
Хайверът – черен.
Водата – синьозелена.
Зимата – мека,
лятото – леко. ...
  694  10 
Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
  867  12 
Да, по-различна съм,
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря ...
  625 
Здравей, сърце, туптиш ли в мене още?
Оставих ли ти сили за това,
след всичките безумни, страстни нощи,
след дни, изпълнени с неискрени слова.
Раздавах те, дори не се замислях, ...
  621 
Валя дъжд.
Като виещо от небето пале.
Хоризонтът се смали пред полето.
... Някъде горяха угари.
Къщите миришеха на градински чай. ...
  464 
Под водопада от фалшиви усмивки,
сред полета от лъжливи комплименти,
ще се съхраня ли сред тези лукави страхливки?!
Или като тях ще стана... на моменти.
На моменти: близка с чужди хора, ...
  546 
Цяла седмица изтече.
Нямам грам въображение.
Много ми се пише вече,
а ми липсва вдъхновение.
Дали животът ми е станал скучен, ...
  456 
Нарисувах чешма.
Водата ще тече,
докато не свърши водната боя.
Навън вали
и ще вали, ...
  546 
Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл, ...
  723  16 
До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта ...
  487 
Двуличие, подмазване и лицемерие...
За много хора туй е начин днес да оцелеят...
Но тази двойственост, притворство и лъжа безмерна...
За мене неприсъща е! Със маски няма да живея!
И в таз борба за по-добър живот, за оцеляване... ...
  3116 
Може би
Може би съм глупав,
че живях в заблуда...
Може би бях глупав,
че това не бе принуда! ...
  664 
Следи от минало след теб вървят,
замахваш със ръка и идват спомени,
грях след грях талазно се лепят,
като смола изящна на ръце разголени.
Пътеки хиляди и все към самота, ...
  685 
Погледнах тази сутрин в огледалото:
видях лице – напълно непознато,
във цветове и светлосенки беше цялото –
като картина – странна и чудата.
С ръка на майстор някой бе рисувал ...
  416 
Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш, ...
  996 
В залата празнично украсена,
обляна от хиляди ярки светлини,
дама на трона стоеше някак състарена,
очите тълпата гледат – зелени дълбини.
Дами и кавалери танц ням танцуват, ...
  514 
Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг... ...
  845 
Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
  705  11 
Опитвам се да разгадая
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...
  314 
Красиви спомени и дни отминали...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...
  849 
Тя седна на пейката тихо.
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо. ...
  547 
Великите неща са всъщност прости.
Изгрява слънце. Пада топъл сняг.
Редуват се без пясъчен часовник
сезоните във кръговратния си бяг.
И всеки изгрев идва по-различно. ...
  364 
В полето до стихнало малко село
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва, ...
  1014 
С поезията съм на вие
Публикувано във вестник "Септемврийче" - 1976 година,
В памет на баща ми Денчо Найденов - поет
С поезията съм на Вие,
трудно ми е да творя. ...
  1510 
Като капка вода аз съм част от морето,
независимо дали съм адвокат или ора полето.
Имам мечти и чувства, бензин за сърцето,
иначе не бих съществувал с това, което
се боря и което ме кара да страдам, ...
  520 
... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:
"И ние бяхме като вас -
и вие ще дойдете при нас."
Гласче проплаква... а заспива старецът,
животът се здрависва със живот, ...
  1886  28 
Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...
  591 
Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...
  776  11 
Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...
  1622 
Кентавър
Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости. ...
  632 
Предложения
: ??:??