4 984 резултата
Усмихната душа
отсреща ми стои,
очи с очи се гледат -
постой и замълчи...
Очите ти красиви ...
  729 
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета, ...
  498 
В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...
  1784  16 
В Мелк
(Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,
намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието
е бил център на абатство.)
В тази топла и слънчева есен, ...
  940  11 
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял: ...
  694  22 
Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...
  560 
Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...
  547 
Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...
  626 
Огромна,
красива
и тъжна,
луната надникна
зад облака. ...
  614 
Грейнало дърво -
трептят рубинени листа.
Пожар в небето.
***
Кехлибарен дъжд ...
  1197  37 
Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...
  3191  27 
Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря ...
  749 
Вън Валеше
Вън валеше безмилостно дъжда
и отмиваше по асфалта спомени на любовта.
Вън валеше и дъждът бе моите очи;
през тях светът видя болката в сърцето ми. ...
  742 
Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием". ...
  945 
Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини, ...
  728 
Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен - ...
  1209  32 
Сега идва отново прилив от спомени.
Отново си сам пред звездите
Мечти заковават се горе,
спомени падат до теб.
И там, под моста, вървиш и си спомняш. ...
  533 
Есенни чувства
Последен топъл ден,
последна любовна ласка
към необятната мъка нам тласка.
Лист жълт в ширта се отронва, ...
  533 
Водопадите
застинаха самотни.
Последен пристан...
  785 
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...
  539 
Влюбени щурци припяват
носталгичните си песни
с дъх на лятна незабрава
и ухание на есен.
Още тайничко въздишат ...
  811  24 
КАМЕН ДЕЛ
Градът е между тук и там.
Небето – синьо.
Кубетата на „Невски” –
във ръката ми. ...
  422 
Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха ...
  696  11 
ЕСЕН
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа. ...
  783 
Вчера беше лято,
днес е вече есен.
Виждам първите
есенни листа.
Те обличат сърцето ми ...
  522 
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите. ...
  555 
Сезони
Мразовито става,
слънцето залязва.
Птиците със своята песен
излитат всяка есен. ...
  535 
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича ...
  713 
Как да те наричам?
Уханието на цветята?
От теб лъха пролетен аромат.
Ти караш вълните да пеят,
цветята да цъфтят. ...
  876 
Септември е... Завърта се отново
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
  625 
Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...
  699 
Бяла тишина,
отзад пъртина,
отпред върха,
приказна картина.
Умора тежи, ...
  746 
Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне. ...
  925  18 
Сънлива е...
прозявката ù - нежен лъх -
помахва на лятото с вятъра,
а от косите ù златожитни
вали роса... ...
  760  13 
icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни. ...
  581 
И ето изгрев блести!
Чурулик от птица-звънка, носи песни!
Слънчеви лъчи бягат по сънени очи!
Обливат сетива,
галят мои коси! ...
  647 
П Р О Б У Ж Д А Н Е
Морето спи.
Сънува сътворението.
Гърдите му търкалящо-накъдрени
издишват магнетизма на земята. ...
  616  15 
Eсен
Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата
цветната си смърт приели
и затихват бавно в полета последен ...
  393 
Като пукната диня усмихва се август
и на захарен сок ми тече по брадичката.
Зрели ириси мята, разпръсква жарава
и твърди, с тънкокора уста, че различна съм.
В календара си цветен, направил ми място ...
  1027  19 
Горска дива
Мен гората е родила
под буки белостволи
и очи с вода умила
от ручеи дългополи. ...
  548 
Предложения
: ??:??