20 550 резултата
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко ...
  671 
Безпризорни години..., в затвор
С неуспешно отвързани страсти
Стремглаво разкъсван простор
В замъглени от взиране щастия...
Във витрини със ситни решетки ...
  809 
Коя съм аз, коя да бъда?
Разкъсват ме въпроси до полуда.
Треперя някога от страх,
че в сън живея, в заблуда!
Красива съм необичайно, ...
  979 
Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...
  1921 
Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник, ...
  671  15 
Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...
  628 
Задавах въпрос,доста често преди,
"Кое е най-ценно в живота,да може да се следи,мери или просто брои?”
Най-правилен и точен отговор,намирах-
В заглавието,просто думата"време".
Времето ...
  1131 
Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...
  537 
Потърсих се отвътре...
Защо ли? Не разбрах!
Потърсих се във утре,
във вчера се видях.
Потърсих се отново, ...
  648 
Едно време, всред купон,
срещнали се двама млади.
Любов, разговор, хормон...
Стигнали до серенади.
Минало се ден, неделя, ...
  584 
  906 
И септември ще отмине като август,
и октомври ще прегърнем с топлота.
Как побърза юношеството ми в младост
да изсипе отговорност и блага!
Как си мислех, че безкрайни са нещата ...
  781 
Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...
  843 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1252  21 
Есенни сълзи
изливат се навън,
отмиват минали тъги
по нереален сън.
Молитви плахи, ...
  662 
Това, че някога, в закътан кът,
дръвчета и през есента цъфтят.
наместо да ни радва, натъжава.
Не топли закъснялата любов.
Цвят, цъфнал не навреме, ...
  694 
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...
  784 
Въздух, плач, дете и гръд...
майка, татко, плът и кръв...
любов и грижа във добро и зло...
рана ,две и карам колело.
Читанка, съученици, учители - шестици... ...
  958 
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
  673  10 
Монументален грим
поръсва стриите в душата...
Приема да намери знак
в говоренето ти незрящо
в разписаните полети ...
  547 
Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...
  679 
...
Тогава беше друго време -
илюзията бе мечта:
по-тънка от юздичката на стреме,
по-нежна от копринен шарф.
По-лека и от пеперуда, ...
  656 
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води ...
  1215 
Ти искаше миг.
Аз с вълшебство предложих да бъде.
Какво по магично от това?
Хванати ръка за ръка в мига.
Ти искаше допир. ...
  2092 
Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече. ...
  735 
Нощта е мрачна и студена,
няма луна и звезди.
Апатията ни превзема,
сърцата ни тя заледи.
С надежда за слънце и лъчи ...
  485 
Със себе си не можех да живея
Но нямаше и къде да се изнеса
Копнеех демоните ми да онемеят
Но не успявах езиците им да отсека
Покрих се с бодли и отровен брашлян ...
  835 
"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
  3390  31  37 
Въпрос да си задам въднъж такъв,
напълно туй в реда е на нещата.
Не претендирам да попитах пръв,
къде живее всъщност светлината.
Дали живее в осветителни тела, ...
  540 
Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието, ...
  1006 
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...
  730 
Прозорецът
Зад прозореца, листата,
разстлали са килим във парка.
По-надолу сред тълпата,
виждам детската пързалка. ...
  699 
Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...
  738  11 
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...
  525 
Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие, ...
  1380 
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
  520 
Душата е прекрасно, съвършено цяло
съвкупност от любов, мечти в човешко тяло.
Тя знае свисше всичко за света-
усеща що е радост, болка, красота.
Понякога е тиха и вглъбена, ...
  785 
Разпнат орел...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...
  1171 
Пречупих лявото крило,
а с дясното едва замахвам...
Какво нещастие било
да приземявам дъх и жажда!
Небето да е само сън, ...
  1050 
Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...
  562 
Предложения
: ??:??