20 550 резултата
> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...
471
1
Веднъж вървях си към пазара
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше ...
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше ...
627
Черпи с пълна сила свободата,
вдъхни възможностите,
усети тишината.
Имаш право да си тук,
имаш право да си там. ...
вдъхни възможностите,
усети тишината.
Имаш право да си тук,
имаш право да си там. ...
612
Какво, че остарявам?!
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти... ...
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти... ...
487
Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...
490
1
1
под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...
944
Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
711
2
2
Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
832
5
6
Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...
546
6
8
Когато сутрин се събудя
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце ...
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце ...
571
Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
895
Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
1107
1
Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
576
1
2
Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
625
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
699
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
1428
6
15
За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
667
5
2
... но де́ ли се дяна Оная
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна, ...
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна, ...
332
1
1
Все някога аз ще се върна
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
739
Рамки - линии затворени.
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
1075
2
И ти ще си идеш от мен.
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...
1325
3
3
Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
1016
Ти помниш ли
Онази слънчева усмивка,
Която
Счупи
В летен ден ...? ...
Онази слънчева усмивка,
Която
Счупи
В летен ден ...? ...
1577
Необятен, безграничен- език универсален.
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
1040
Прикована от поглед...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
1179
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
554
10
13
Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
1415
5
10
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
724
Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
716
Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
1460
Понякога ще идвам да те виждам
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
1001
1
2
"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
612
Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
713
1
7
Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
534
6
6
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
1034
6
14
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
848
Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
786
Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
1166
2
5
Ще ме носиш до края,
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...
821
7
14
Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
655
4
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
