20 541 резултата
Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...
  663 
Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...
  677 
Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...
  1129 
В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...
  754 
Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...
  404 
Думите са илюзии празни,
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...
  816 
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
  495 
Събудих се онзи ден,
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...
  911 
You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
  1652 
Дали живота минава на лента
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...
  780 
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
  597  16 
Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...
  754  15 
Сама ще съм добре! Върви нататък
ключалката на моето сърце разбита
ще прибера в джоба си, но жалко е
че в мислите ми болката прелива...
Омръзна ми от делниците скучни, ...
  863 
Във очакване живота ни премина,
все си чакаме да сме щастливи,
в понеделник си мечтаем за неделя,
но ето на и таз година мина...
И когато е студено, търсим лято, ...
  906 
Ех, какво е да си независим –
твоето от тебе да зависи?
Щом си независим – не си хрисим
и крилата не държиш ги свити.
Независим си… и незавит си… ...
  379 
– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи, ...
  684 
Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...
  457 
Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена ...
  1389 
Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...
  428 
Щастието е обратно на нещастието
За да си щастлив даваш всичко
Или си щастлив или нищо
Но понякога нещата не стават така както искаш
Не стават колкото и да опитваш ...
  773 
изведнъж светът спря
(не да се върти)
а да прави
впечатление
с миризмите си ...
  920 
Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...
  582 
Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...
  506 
Родил се във гората,
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...
  983 
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
  784  15 
Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...
  608 
Искам да идваш внезапно,
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...
  823 
Тази сутрин небето блести.
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...
  594 
Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...
  659 
Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...
  453  12 
Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...
  795 
- От много години съм стигнал до извод един,
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...
  931 
Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
  689 
Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
  940 
Най-лепкаво безродно чувство,
е впримчено в душата на човека
и дните ни минават пусто,
и всичко е така от памтивека!
И този страх е поголовен, ...
  645 
Всеки се стреми към успеха,
иска да го навлече като дреха,
но всеки път щом дрехата се скъса,
той чувства дълбока покруса.
Следва едно отчаяние, ...
  713 
Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания, ...
  1137 
Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство, ...
  1260 
На тръгване от този свят ще взема
със себе си добрата си душа
и няма да се противя, в една поема
живота ще опиша до смъртта.
На тръгване от днес в ред ще сложа ...
  469 
От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...
  484 
Предложения
: ??:??