20 523 резултата
Творя Любовта…
Непокорна съм, зная това,
от тунела излязох – на Път,
в обществото не скланям глава,
и от себе си взимам дъхът. ...
  938 
Отиват дните безметежно,
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...
  364 
Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...
  407 
Мечти...
Към залеза бързащ денят се задъхва,
Живота притихнал очаква нощта,
а вятър подухнал дърветата лъхва
с вечерният дъх от мечти и цветя... ...
  546 
Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма. ...
  501 
Без мисли не може да се живее,
а любовта свързва сърцето с тях,
пламъкът е утихнал, но жарта тлее,
ако живееш с мисли – не е грях.
Не един път се повтарят тези слова ...
  478 
Животът е река.
Ту бързеи, ту вирове,
ту брегове, създадени да галят глезените ти със ситен пясък,
ту кални порои, след които единствената твърда земя ти е дъното.
И ...
  1540 
Бяла сласт
Бяла сласт затихва в ангелската плът,
вехтее в празни сенки, дива, във пустинен път.
Стапят се в нея - обична, сълзи, гняв и страх
и с тихите въздишки вършее в шепа прах. ...
  1173 
Нали
Дали когато вече ще ме няма,
светът ще стане по-благочестив?
И хората ще се обичат вярно
и любовта не ще да е консуматив?! ...
  590  16 
От живота всеки миг вземи,
че утре знаеш ли къде си...
Mоже да си тук, но може да не си ...
Tакава е съдбата на Човека!
Затова широко отвори очи - ...
  613 
Бях на спирката, когато започна да вали,
но беше слънчево и не чувах да гърми,
до ухото ми някой тихо почна да шепти,
хиляда изстрела, но един остави птиците сами.
Уж птиците могат да летят само със сухи пера, ...
  400 
Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш ...
  427 
Майка
Очите ти изтекоха по него.
Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.
И все нататък, към вратата гледат,
с надеждата да се отворят плахо. ...
  745 
Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши, ...
  731 
ОГЛЕДАЛО
Сама тишината разбрах си,
отваря покой окрилен.
Но първите стъпки са плахи
да видя пак себе си в мен. ...
  941  14 
Омагьосан кръг
Миналото помним смътно,
настоящето си хвърка,
в ежедневие безпътно
бъдещето спи и хърка! ...
  629 
Хартиени мечти –
цветя в небето
и детски смях ги следва
като празник...
Една сълза ...
  670 
Объркана е, но защо ли?
Май че и до днес не знае тя.
Все някой ще ù плаче, ще се моли,
А тя ще тръшва входната врат
Дали е към дома ù или към сърцето, ...
  926 
Какво е и каква е любовта?
Такава е, каквато ни се случи.
Понякога е слънчев водопад,
понякога е като тъжен ручей.
Понякога – подплашена сърна, ...
  451 
Маркирани са следите, които водят натам,
а връщане назад няма или оставаш сам.
Рискуваме всичко в името на любовта
и забравяме, че победител е само тя!
Ясни са постъпките – хората избързват, ...
  404 
Парадокс
Печелиш ден,
печелиш два,
седмица, дори година.
Откриваш нов идеал. ...
  514 
Аз не обичам да празнувам
Аз не обичам да празнувам въобще рождения си ден,
доколкото изобщо помня, съвет не чакали от мен
дали съгласен съм да дойда на този свят несъвършен,
но щом очите си отворих, разбрах, в света съм въдворен. ...
  504 
~~~
Всеки поглед е малко ограбващ,
всяка ласка е малко лъжлива.
Всяка дума се шумно прозява,
всяко слънце мечтае за зима.
Като спомен и лист отшумяващ, ...
  639 
О, ако ти не посадиш
поне едно дърво,
напразно си прекарал
дните,
и ако всеки ден ...
  427 
Допусна те във своя свят.
Допусна май и много други.
Един си тръгва весел, друг - със яд.
И всеки гледа и се чуди.
Какво си мислиш ти, ...
  855 
Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие, ...
  943 
Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“ ...
  503 
ДАЛИ
на бившите колеги от СКС
Дали сега ще е уместно
Да Ви изкажа благодарност,
Защото служихме съвместно ...
  503 
Във водовъртежа на живота
човекът често е оставен сам
и колкото е личността му по-богата,
той толкова е по-печелен, там.
О, винаги когато си в тълпата, ...
  300 
Питам се - какво е любовта,
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...
  596 
Моята истина
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...
  766  10 
„Мандолината на капитан Корели”*
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...
  1100 
Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна! ...
  1053 
След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...
  572 
Кой повика тишината?
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти. ...
  429 
Господи, Ти ме послушай -
душата ми стене.
Наоколо - пълно бездушие.
Аз - на колене.
Хората търсят богатство - ...
  1145 
Тогава, когато животът
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно ...
  486 
Багри в картината
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...
  1113 
Каменни лица
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...
  406 
Аз още съм предесен – августова нива,
ожъната предугар, димяща на пшеница.
Косите ми – несресани, очите ми – игриви –
дъха ми прекатурят във котешка зеница.
Бурни ветровете отдавна прошумяха ...
  749  10 
Предложения
: ??:??