5 027 резултата
Понякога пейките
зъзнат сами –
сигурен знак за раздяла
с минали сенки,
влюбени шепоти, ...
  1287 
Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...
  438 
Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука, ...
  634 
Диптих: Химни на Радостта
1.
Великата безкрайност ме подема
на своита крила със дързостта –
а аз съм стих от светлата поема ...
  486 
Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...
  849 
Във времето на листопада
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...
  766 
Пролетно
Великденчета разцъфтяха,
мъничета в трева.
Сини кат небето...
блестят на светлина . ...
  762 
Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта. ...
  1424 
Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата ...
  794  19 
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...
  1170 
Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа, ...
  707  12 
Усещане за буря...
През облаците побеснели
проблясват слънчеви камѝ
и над вълните посивели
импулсна светлина ръмѝ... ...
  511 
По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява, ...
  1338 
Ще се престоря на кокиче закъсняло,
ще се усмихна щом разтопи се снегът,
ще се изправя към небето просветляло
и ще зачакам птиците от юг.
Душата ми все още заледена ...
  724 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  991 
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...
  825 
First
I was dreaming of an earth
on a unwordly place,
so far, far away,
somewhere in this endless star space ...
  1755 
Пастелни пръсти
очертаваха кръгове
по бялата, порцеланова стена,
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове
върху чужди длани, ...
  784 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  1218 
Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...
  894 
Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...
  649 
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
  899 
Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада, ...
  686 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  936 
Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...
  547 
Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...
  571 
Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...
  791 
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева, ...
  932 
МЕЛНИК
Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди. ...
  888 
Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...
  1033  10 
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...
  1599 
Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...
  464 
Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...
  651 
Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...
  941 
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...
  563 
Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...
  1237 
Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...
  853 
Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...
  1723 
Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка ...
  569 
Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...
  1338 
Предложения
: ??:??