5 031 резултата
Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива, ...
  1570  13 
Тиха и спокойна
беше нощта!
Подухваше лек и
спокоен летен бриз.
Птичките спяха, ...
  924 
Въздушни течения
пренасят влага
изморила изящните
дантели. Полетите
са ремисия ...
  1064 
НА СУДОРМАТА
/на чардака/
Стоя подпрян на судормата
и гледам нежно вечерта,
видях как идва тъмнината ...
  525 
Откосите, като зелени вълни,
полягат след набега на косите.
Аромат се носи, в ноздрите струи,
последно дихание на тревите.
Морен денят след залеза си тръгва. ...
  520 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  620  12 
Кораб се чернее в пустиня безкрайна
А мракът там придава красота омайна
Нейде из таз пустиня страховита
Скита една душа с овал от мъки увита
Сърцето й бе като компас преди ...
  713 
"За онези моменти, които никога няма да си върнем,
но винаги ще останат с нас като спомени"
Някъде там скътана в средата на града
Спи една стара вековна сграда
Тази сграда достатъчно е видяла ...
  643 
Запалиха се градските фенери,
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...
  706 
РИСУНКИТЕ В НЕБЕТО
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...
  317 
По случай деня на стареца
Когато ти си млад е всичко лесно,
нещата те са по вода,
но кокто е на всички ни известно,
във Старостта не е така! ...
  555 
Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете. ...
  1366 
Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй, ...
  590 
Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди ...
  449 
1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява. ...
  865 
Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха ...
  502 
Стопи се билото във здрачината.
Небето бавно потъмня.
И само някъде високо в планината
белее пряспа под върха.
Дали е пряспа или дреха на жена ...
  494 
Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...
  921 
Осем бе часът, създаващ еуфория.
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб. ...
  467 
До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...
  493 
Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце ...
  1087 
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
  831 
Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
  787 
Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони, ...
  1100 
За тебе ми разказаха брезите,
видели са безмерна красота,
във синьото небесно на очите,
във буйната разюздена коса.
Разказаха ми, че видели още, ...
  1069  11  19 
КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял! ...
  404 
Южен вятър над полята,
топли слънчеви лъчи,
килим застлали са цветята.
Пролет е! Радвай се ти!
Многобройни птичи ята ...
  507 
Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата, ...
  587 
Във изворната радост вечерта,
с отблясък на бакъреното злато,
донася пратракийска тишина -
езична и добра, и непозната.
Със дъх на рози, здравец и бръшлян ...
  1025 
Искам да погледам пак морето.
Зная, всеки ден е тъй различен.
Вчера беше слънчево, но ето
днес дъждът е също романтичен.
Слънцето навярно пак успяло ...
  668 
Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки, ...
  635  10 
Във южния парк
Припича слънцето във тази синя Пролет,
в която пухчета с балоните летят!
В тревата се изтегнах аз на воля
и няма сили кефа ми да спрат! ...
  381 
Тук твоят първороден син
роди се, расна, възмъжа.
И като птица в небосвода син
безшумно от гнездото отлетя.
Сега стоя на ъгъла сама, ...
  1354 
Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове, ...
  597  10 
Аз ще се върна, като нещо друго –
априлски полъх с дъх на пролетта
или невиждано стихийно чудо,
сравнило с почвата цяла гора.
Аз ще се върна, като нещо друго – ...
  455 
Щурците се разпяха,
познавам тази песен,
един рефрен повтарят,
но, чудно, не омръзва.
Пеят на житата ...
  1341 
Една истинска история…
Бе променлива и коварна пролет –
след слънце жарко – нов полярен мраз:
и хора, и дървета, птици в полет
оказаха се в ледената власт. ...
  911 
Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.
Сега вълните укротени спят ...
  1068  11 
Ти помниш ли искрящите очи,
невинно споделената усмивка,
косите озарени от лъчи,
неволно изтърваната въздишка?
А помниш ли отлитащия залез, ...
  565 
Дали нещастен съм в момента от това,
че стиховете ми – трева неокосена
погалва вятътът роден във твойте дрехи?
Потънали в петна от светлина,
летящи през въздушните пътеки ...
  618 
Предложения
: ??:??