4 971 резултата
Денят отстъпи бавно своя трон.
Сред ален залез слънце се удави.
На този многоцветен небосклон,
Вечерницата грешките поправи.
Луна в захлас отгоре наблюдава, ...
  387 
Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест ...
  517 
Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...
  348 
Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
  739 
Вятър влезе в градината,
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи, ...
  1920 
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
  496 
Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух. ...
  947 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  631  27 
Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...
  935 
Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!
  380 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  394 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  936 
Влюбена съм истински,естествено
във всичко свято и несвято,
в човешко и божествено,
във лазещо,и ходещо,крилато.
Във всеки странник непознат, ...
  768 
ВЕЧЕР В СЕЛО
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак...
И както в село вечер става
потъна всичко в полумрак... ...
  346 
Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала, ...
  499 
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...
  812 
Тези очи
цвят море.
Безкрайна омайваща
магия.
Тези очи ...
  643 
Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката, ...
  1870  10 
Когато се прибираш у дома
след дълъг, тежък, труден ден
и слънцето целува хоризонта...
спомни си как летя до мен
поемащ вятъра с изпънати крила... ...
  402 
Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети ...
  749 
Свежа пролет
на вратата чука.
Седи отвън
и чака.
Деца развълнувани ...
  912 
С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме ...
  568 
Пълнолуние
Каква оцъклена луна,
голяма колкото небето,
ме гледа с мека светлина...
Пътеки прави през морето. ...
  374 
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...
  698  13 
АЗ ИМАХ..
Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там. ...
  391 
Аз търся четирилистна детелина,
но трудно се намира, за късмет
във двора аз на детската градина
безброй пъти лутах се навред.
Насам-натам, надлъж и шир ...
  495 
Пролетна тоналност
Клавесинът на капчука
мъничко се е разстроил...
Ту намаля, ту усилва
гамата - почти минорно. ...
  1282 
Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...
  495  11 
Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам – ...
  454 
Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...
  1124 
Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...
  781 
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...
  819 
С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...
  1044  11 
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
  1431  13  30 
Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
  630  13 
Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
  1159 
Пак дойде пролетта
с неземната си красота!
Цъфнаха кичести цветя
и се показа многоцветната дъга.
Пчеличките жужат ...
  1402 
Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...
  1788  35 
Пролетта е тука!
С невидима ръка
рисува- листа, трева и пъпка.
С целувка топла, разтопен снега
потече весело в капчука ...
  593 
Възродена и жива ще се буди гората
от топлата ласка на зора слънцеока.
Жажда за обич ще разлисти върбата -
вечната обич към дъха на потока.
А той закачливо, лудешки ще тича ...
  835 
Предложения
: ??:??