5 031 резултата
И небето свали очилата...
Замириса на дъжд!
После слънцето хукна в полята...
Самолет профуча изведнъж!
  630 
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...
  1129  11  20 
Накъде в галактиката две звезди,
от сътворението разделени,
пътуват по безкрайния си път,
за неизмерно дълго време.
Разделят ги безброй години ...
  667 
Под крушата в двора
аз маса наскоро
изнесох – ей тъй, за кафе…
До вчера валеше –
студеничко беше – ...
  989  12 
Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава ...
  855 
Дочаках те и няма да измръзна,
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо – ...
  574 
Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети...
Във вените – корени стари
забравили страст, ...
  1118 
Следи от утринна роса и трева окосена
ако е истина, че пролетта дойде,
ще избуява отново по-свежа, зелена,
а ние ще съзерцаваме с часове.
Как до чешмата, приседнали двете ...
  539 
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
където ме потърсиш, ще съм там.
И тръгвам безпощадно да догоня
със моя огън твоя крехък плам.
Какво са бурите – за мен са полъх ...
  587 
Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...
  390 
Люлякът така мирише,
че ми се завива свят,
дъжд по покривите пише.
Тихо е. Звездите спят.
Пред очите ми картина, ...
  738  12  24 
ДЪЖДОВЕН ДЕН
От вчера скрит съм под чадъра,
дъжда над мене е припрян!
Със него правим "дъра-бъра" –
променям своя дневен план... ...
  329 
Заглъхва тук на стъпките кънтежа
по този стогодишен калдъръм.
Приключили са шумните строежи
във сенки на смокини и салкъм.
И приютени тук антични занаяти ...
  521 
Иди, за да разкажеш, че ме има,
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има, ...
  450 
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...
  807  14  26 
Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...
  951  15 
Отмива бавно залеза реката..
Денят заспива, идва вечерта.
И нежно носещ аромата на цветята
играе вятъра със моята коса.
Отпивам тихо пролетните аромати ...
  574 
Не иска зимата да си отива…
Ту тръгва си, ту пак се връща.
Към всеки цвят и птичи глас ревнива,
през ден градината ми в мраз обгръща.
Но сложихме април на календара ...
  975 
Пролетта дойде със вятъра –
топъл, мек и ароматен.
Пролетта дойде със слънцето –
ярко, светло и гальовно.
Пролетта дойде със теб – ...
  827 
Не ми трябва храна и вода,
нито дрехи, обувки, кола,
нито дребни и едри похвали,
а да имам две мощни крила!
Да издигнат ме там сред простора, ...
  624 
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...
  593  11 
Денят отстъпи бавно своя трон.
Сред ален залез слънце се удави.
На този многоцветен небосклон,
Вечерницата грешките поправи.
Луна в захлас отгоре наблюдава, ...
  441 
Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест ...
  586 
Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...
  435 
Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
  846 
Вятър влезе в градината,
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи, ...
  2147 
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
  557 
Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух. ...
  1097 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  700  27 
Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...
  1048 
Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!
  419 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  466 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  1084 
Влюбена съм истински,естествено
във всичко свято и несвято,
в човешко и божествено,
във лазещо,и ходещо,крилато.
Във всеки странник непознат, ...
  919 
ВЕЧЕР В СЕЛО
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак...
И както в село вечер става
потъна всичко в полумрак... ...
  404 
Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала, ...
  581 
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...
  928 
Тези очи
цвят море.
Безкрайна омайваща
магия.
Тези очи ...
  708 
Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката, ...
  2061  10 
Когато се прибираш у дома
след дълъг, тежък, труден ден
и слънцето целува хоризонта...
спомни си как летя до мен
поемащ вятъра с изпънати крила... ...
  453 
Предложения
: ??:??