19 951 резултата
Ако можех да се преродя,
щях да бъда утринна роса,
жадната земя да напоя.
Ако можех да се преродя,
щях да бъда полски мак червен, ...
щях да бъда утринна роса,
жадната земя да напоя.
Ако можех да се преродя,
щях да бъда полски мак червен, ...
208
4
7
Моля те, превърни ме в огледало!
Глупаво и нямо!
За да не отвръщам, за да не се защитавам.
Моля те , нека ме превърнеш в почва!
Студена и суха! ...
Глупаво и нямо!
За да не отвръщам, за да не се защитавам.
Моля те , нека ме превърнеш в почва!
Студена и суха! ...
141
1
Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
141
В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...
181
2
7
Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
170
1
Запали лулата си светофарът,
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.
Миг спокойствие за тях в късна доба, ...
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.
Миг спокойствие за тях в късна доба, ...
185
3
6
Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш- ...
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш- ...
190
1
1
Седнал на кресло в мрачината,
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката ...
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката ...
361
1
5
Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...
501
2
2
Не искам половинки аз от нищо
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...
264
3
2
Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...
392
8
29
ПРЕД ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...
485
7
31
За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
151
4
4
В черепа, гнездо за мечти и кошмари,
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят, ...
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят, ...
559
2
1
И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
152
4
8
Седи той там цял ден напълно сам на този стол в тъмнина непрогледна и на пръв поглед лицето безизразно, хиляди тайни на ден то изразява и със смелост в сърцето мечтае върохове непокорими да покорява.
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...
183
Въртя се в омагьосан кръг –
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...
556
4
14
В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...
503
7
18
В този разказ ще се запознаете с една далечна страна,
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...
545
Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
302
12
19
Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
443
3
3
Не бях убиец, но заради тебе съгреших,
не знам откъде извадих куража, че убих.
Две очи невинни страдат,
а от душата ми парченца падат,
защото в този летен ден, ...
не знам откъде извадих куража, че убих.
Две очи невинни страдат,
а от душата ми парченца падат,
защото в този летен ден, ...
279
Да те прегърна? Знай от мене,
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...
252
4
3
Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
188
2
2
Не обичам юбилеи. И не правя.
Не броя отминалите дни.
Не се стремя в живота нещо да забравя.
Не ме е страх от белите коси.
Съзряването ведно с втора младост иде. ...
Не броя отминалите дни.
Не се стремя в живота нещо да забравя.
Не ме е страх от белите коси.
Съзряването ведно с втора младост иде. ...
278
"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...
138
3
2
Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...
198
1
Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
162
1
3
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
202
2
11
Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
184
1
4
Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
164
1
Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
207
Поезията е измама сладка,
разголена е, само по забрадка.
Понякога я пиша в автобуса,
макар на всяка сричка да ме друса.
Прегръща ме внезапно в тъмнината, ...
разголена е, само по забрадка.
Понякога я пиша в автобуса,
макар на всяка сричка да ме друса.
Прегръща ме внезапно в тъмнината, ...
481
4
8
Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...
187
С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...
333
15
18
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...
196
1
1
Числата сменят се като по ноти
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват, ...
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват, ...
238
След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...
143
2
ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая. ...
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая. ...
203
3
8
Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
304
5
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
