15879 резултата
Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи, ...
  92  14 
Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...
  60 
Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища, ...
  36 
Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...
  135 
И не остана нито камък,
срути се селската ни черква,
свещените скрижали - с пламък,
написал Бог. Човек зачерква.
Пропи се попът и повръща, ...
  125  20 
Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта... ...
  22 
Полубрат и полусестра,
полумайка и полубаща,
с една дума - полурода!
Полуистина и полулъжа,
полумъж и полужена. ...
  79  15 
Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...
  24 
Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...
  89 
Очите на лъжата тъмносиви,
по детски сякаш искрено блестят,
изглеждат натъжени и красиви,
наивните им вярват всеки път.
Тя в злато и коприна се облича ...
  104  13 
С мълчание навярно е наказан
животът ни – объркан небосклон,
нагоре гледаме, а е прокажен
все онзи що не влиза в чуждий тон…
Че има собствен поглед на нещата. ...
  118  13 
Уморен съм от тази съдба,
не живот, а безумна корида.
Всеки ден е позната война,
всяка нощ - забранена Колхида.
Нямам скъсани ризи за даване, ...
  58 
Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...
  25 
С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала ...
  88  10 
Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...
  38 
Почивката дойде след тежък ден,
изненадващо почука на вратата!
И каза, че съм още млад и може би зелен,
за да си продам на дявола душата..
Душа която някак остарява, ...
  23 
Не влизай във живота ми за проба!
Сърцето ми не е експеримент.
На болка издържа и адска злоба
и куцо и сакато го прокле...
Не идвай ако имаш колебания. ...
  116 
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
  172  23 
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...
  83 
Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...
  51 
Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...
  42 
Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...
  91 
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...
  24 
на
този свят
любовен
глад
до ...
  25 
Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена. ...
  30 
Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...
  34 
Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи, ...
  15 
Лепне ми по стъпките асфалтът
И черното си влача с греховете.
следите са на бягството провалът
Провалът ми-сърце на страховете.
Вратите съм затворила за чужди. ...
  180  13 
На алените залези в следите стъпяш леко,
прекършени мечти рисуваш с думи тихи.
А общото ни време мина, остана надалеко
и спомням си за него само в някой стих.
И после вечерта настъпва с мрак бездънен. ...
  88 
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...
  199  16 
Под шапитото не расте трева,
мирише на урина и униние.
Дресурата не става хей така -
да щракнеш с пръсти и оле -
без пот и без усилие. ...
  42 
Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога! ...
  78 
Истините се разпадат почти винаги
oт логиката на неспокойните ни мисли,
като едно неестествено изгасване
на фона на денонощните ни изблици
и проблясват изведнъж в затъмнение, ...
  23 
...
Няма да се запиша в школа по танци.
Привечер е страшно - бездомните кучета
чакат на спирката - ненаяли се с огризки
от бързи закуски и изпросена милост.
Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока, ...
  13 
В Обратната Безкрайност
на Началото...
В Обратната Безкрайност на Началото
и незабравеният допир на телата,
днес търся знак от Онова, останалото -- ...
  26 
C` EST LA VIE
ТОВА Е ЖИВОТЪТ ( C`est la Vie )
( песен )
Пролетният вятър ме залюби,
но си тръгна. Знам ли го къде?! ...
  26 
Тъй как желязото кове
със своя чук весден ковачът,
така съдбата ни зове
да крачим в пътя си до здрач.
Прелиства дните с думи тя, ...
  74 
Нощем, когато
мечтите се разхождат
по тъмните ъгли
на спомена
в пълнолунието ...
  45 
И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...
  68 
Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...
  68 
Предложения
: ??:??