20 561 резултата
Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
  413 
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  295 
Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
  567 
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
  677 
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
  543 
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
  542 
Вторник – думите са оскъдни.
Компенсация намира се в мъдри мисли.
Вторник – егото струва си да бъде заключено.
Нека вместо него бъде пусната само тя – любовта.
Вторник – мислите е време утеха да открият. ...
  393 
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
  322 
Кажи ми, Боже, лястовица бяла
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
  440  11 
Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
  327 
Тя добротата човешка е зараза една,
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
  368 
ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
  399 
Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
  252 
Оня стар
и раздърпан
вълшебник
падна тихо
в снега ...
  923 
Понеже все сме по-добри и умни
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...
Но винаги за грешките виновен ...
  285 
Сянката на нощта ще пада
и моите сълзи ще свършат,
нищо ново, няма изненада,
крилете ни ще се прекършат!
И недоволни се гневим, ...
  429 
В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
  302 
Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...
  810 
Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...
  489 
ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
  382 
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
  390 
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
  872  20 
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  428 
Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
  252 
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
  252 
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
  276 
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
  586 

Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
  710 
Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
  393 
,,Искаш да станеш богат?".
Мечтан е от всеки формат.
Обаче, за да го иска
всеки поема си риска.
За този труден конкурс ...
  680 
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
  820  12 
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах ...
  522 
Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
  320 
Сред мрак душата заспива,
ще чезнат слънчевите лъчи,
дух горчива чаша ще изпива,
нощта сред болка ще мълчи!
Лятото си отиде неусетно, ...
  443 
Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето ...
  447  19 
Няма ги народните будители
да ни изкарат от съня дълбок,
в общество от консуматори и зрители
наложително е да направим скок –
да се върнем във годините обратно, ...
  455 
на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме ...
  356 
За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
  804 
Ти знаеш, че мечтая за море,
за изгреви, за залези...Умея
безгрижна да съм- рошаво дете,
което ще стои само на кея...
Ще споделя със някоя вълна, ...
  388 
Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата, ...
  938 
Предложения
: ??:??