4 970 резултата
Червено, грозно небето трещи,
уплашени хора - мълния съска,
ето, дете навън крещи
и дъждът бавно започва да пръска...
Реката зловещо надига води, ...
  411 
Съновидение
Сънувах със отворени очи.
Сред клоните на ранозрейка слива
как сянката на детството гнезди.
Дъжд от глухарчета вали ...
  444 
Светкавица, гръм, черен облак и капка,
глас, лице, сълза не солена, а сладка!
Проблясък, кинжал, кръв, болка и писък,
скърцащи панти, черен косач, ново име в черния списък!
Дървен ковчег, кръст от дрянови пръчки, скорошна пръст, ...
  591 
Без птици
пустее небето.
Отлетяха с тях
и неговите мечти.
Свъсило сиво чело, ...
  609 
Падат есенно листата
като в приказка - мечта.
В злато къпе се земята
и в неземна красота.
Песенно валят листата... ...
  869  30 
Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...
  636 
Отиде си лятото
Отиде си лятото. Тръгват последни ята.
Земята им маха за сбогом с посърнали клони.
Небето със облаци тъжни покрива света
и капки дъждовни – сълзици замислено рони. ...
  909 
в златиста есен
кестенът
наметна утрото на плещите си
и се протегна.
омаяна от песните на листопада ...
  462 
Рила планина
Изкачиш ли се високо до езерата,
чувстваш, че летиш над земята.
Красотата рилска те опиянява,
а споменът жив в тебе остава. ...
  4150 
Душата си оставих при морето,
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма, ...
  1024 
Призрачни облаци призрачно бдят над луната...
Призрачна нощ ги омайва със полъх потаен...
Призрачно тиха се стели над тях тишината...
Призрачни мисли политат нагоре в безкрая...
В призрачен танц се понасят и вият изкусно ...
  526 
Какво е поезията
Може би чувствата,
може би песните,
а също така и любовта,
какво е тя, ...
  569 
Пералик
(5-ти септември 2001 година)
Покачете се на Пералик
и зърнете Вий за миг
едно море на изток, ...
  544 
Беше Есента...
Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;
Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;
Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!
Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха. ...
  538 
Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси... ...
  525 
Есенно
Чудно красива,
игрива,
мъглива,
царствено ...
  628 
Листопад
Падат листата,
от вятъра гонени,
пада със тях
като пух и снегът. ...
  711 
Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен, ...
  1096 
Земята днес не иска пак да плаче.
Дъждът връхлита яростно и буйно
и облаци едва-едва се влачат,
обливайки земята тънкоструйно...
Ала земята този дъжд не иска, ...
  383 
ЕСЕННИ ЩРИХИ
Слънчева есен
броди навред,
целува цветя,
гори и поля. ...
  679 
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
  1130  36 
море и скала
съприкосновение
тясна самота
  874  11 
Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се ...
  552 
Тръгвам по пътека една в близката гора,
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...
  547 
За вино и мечти родено,
закътано сред планина,
със бели къщи подредени,
край пясъци, гора, река…
Под сипеи красиви, прашни, ...
  1046 
Усмихната душа
отсреща ми стои,
очи с очи се гледат -
постой и замълчи...
Очите ти красиви ...
  713 
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета, ...
  493 
В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...
  1776  16 
В Мелк
(Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,
намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието
е бил център на абатство.)
В тази топла и слънчева есен, ...
  933  11 
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял: ...
  685  22 
Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...
  548 
Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...
  540 
Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...
  617 
Огромна,
красива
и тъжна,
луната надникна
зад облака. ...
  603 
Грейнало дърво -
трептят рубинени листа.
Пожар в небето.
***
Кехлибарен дъжд ...
  1184  37 
Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...
  3137  27 
Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря ...
  739 
Вън Валеше
Вън валеше безмилостно дъжда
и отмиваше по асфалта спомени на любовта.
Вън валеше и дъждът бе моите очи;
през тях светът видя болката в сърцето ми. ...
  726 
Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием". ...
  919 
Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини, ...
  717 
Предложения
: ??:??