20 544 резултата
Гъст дим издига се в сърцето на Европа,
във пламъци изгаря символ на Париж.
Обилизва огънят старинна катедрала,
история изгаря древност надживяла.
Дим черен слънцето закрива, ...
  447 
Живота тук получили сме без да искаме,
не ни е питал никой за това.
И сметка от кого за него да поискаме,
то името й е единствено съдба.
Съдбата нещо е такова, ...
  464 
Книжки шарени, красиви!
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...
  636 
Бавно
Не вярвам в лесната любов
която идва бързо,
като вихрушка ни понася
палава, игрива, ...
  394 
"Нотр Дам" гори в сърцето
на притихналия Свят!
Кулата - известна със стрелата,
като свещ в небето изсветля...
Как от Вярата ранена ...
  587 
...
Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...
  356 
Любовта не е само любов,
тя е светла човешка проява.
Ражда смисъл - човешки живот,
в сърцето уют тя създава!
Любовта не е само любов, ...
  825 
Златното момиче, нежност, красота,
ореол блестящ в златната душа.
И сърцето нейно носи нежността,
Бог дарил я щедро с дух и доброта.
Скрита да остане просто няма как, ...
  597 
Да бъдеш или не, това, което си? Ами какво, ако то не се вписва със стандартите? Проблемът не е, че не можеш да приемеш себе си. Проблемът е, че всеки от нас израства с твърди убеждения, с възпитание, дадено му от родителите, базирано на вярванията, които са вкоренени в тях. Какво ако тези вярвания ...
  465 
Всичко, което се случва, се случва.
Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия"
Както беше. Съхранена реалност.
Звездите – акупунктурни точки
в плътта на студения Космос, ...
  441 
Животът ми е като траурна процесия,
движеща се бавно и неотстъпно към края.
Душата си предадох на концесия
на ангела, който не успях да позная.
Наблюдавам отстрани лицата унили, ...
  668 
Искам да съм сега, само с Теб!...
Чаши вино, звън на кристал,
трескави погледи, светли усмивки,
нежни милувки и дълги прегръдки,
скрити в порива на вечността!... ...
  794 
***
Когато розата разцъфти,
полей я за да не кърви!
Недей притваря вратата,
защото гасне светлината!
С попътния вятър крачи, ...
  697 
Ако Тя ми напише стих...
Не ми разказвай повече за бившите!
На вас мъжете ви е сякаш навик.
Жената на живота уж, ала във мислите -
все още май за друга жалиш... ...
  492 
Излизаш за да пазаруваш днес,
ще ходиш в магазина живота.
Какво ли да си купиш ти от там,
че изкушенията хващат ти окото.
Отрупаните щандове блестят, ...
  384 
Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките, ...
  677 
Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня, ...
  290 
Борба
За власт,
Капитал,
За контрол над души потънали в кал,
За личния блясък - ...
  732 
Какво е всъщност красотата,
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...
  371 
Хора ли сме или пешки,
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...
  739 
Дали за край или начало,
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...
  2815  17  30 
От рано още в малкият ми дом,
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...
  328 
Защо бе хора, питам, защо?
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...
  462 
Така омършавяла любовта е.
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче, ...
  1110  11 
Как да ти кажа,
че се чувствам сама,
когато съм заобиколена
от цели ята?
Как да ти кажа, ...
  600 
Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
  673 
Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.
  483 
На границата съм
да открия мисията, за която съм призвана.
Само една крачка ме дели от нея,
само една стъпка, само едно протягане на ръка,
само една въздишка, само един поглед. ...
  399 
Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...
  582 
А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
  703 
Слънцето е вече на запад,
в заревото му чезнат лъчите,
любов и младост отиват си,
на бурен живот отброяват се дните.
В непрестанно състезание с времето, ...
  514 
Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...
  503 
От днес – нататък замълчавам.
Любов на глас не значи нищо.
Във друг живот бих отмъщавал.
Във този – стихове написах...
Дали по бреговете – пясъка ...
  527 
Сърцата човешки са горди, пристрастни
и ние, лишени от висши познания –
на чувства, емоции силни подвластни –
привличахме злото и тежки страдания.
Дошли от всемира, сюжета забравили, ...
  683 
Когато покрай мен е пълно с тишина
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...
  584 
Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...
  1200 
Когато цялата ти мощ
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...
  459 
Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях.
Очакване във въздуха се носи,
че нещо ще се промени с един замах.
Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, ...
  413 
...
> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...
  355 
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
  1406 
Предложения
: ??:??