20 049 резултата
Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч! ...
  598 
Все някога и аз ще подредя
предметите и мислите си вкъщи
и капнал си от вихрена езда,
блажено у дома ще се завръщам.
А може би, защото съм богат ...
  549  10 
Автори различни - с начини все лични,
искат да хортуват... някога се спъват,
думите човешки – сякаш тесни дрешки,
бързо ги навличат... а дали приличат?
В римите любими, за Критика - мними, ...
  2983  60 
Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина ...
  750  15 
Искам с теб да се поразтоваря
и на теб да споделя,
че не мога нищо друго да
направя, освен душата си
да освободя! ...
  536 
Вървя и пак вървя, Трептя и пак трептя, Летя и пак летя,
седя и пак седя стоя и пак стоя, не спя и пак не спя,
вървя, за да седя трептя, за да стоя летя, за да не спя
и седя, за да вървя. и стоя, за да трептя. и не спя, за да летя.
Ако вървя, ще пак седя Ако трептя, ще пак стоя Ако летя, ще пак летя ...
  1020 
СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо… ...
  712  10 
Спасение
Заставам в улица тъмна,
поглеждам на всички страни
и знам, че поемам по пътека стръмна,
само защото някой ме нарани. ...
  1129 
Песен изпълва камбанен рефрен.
Всичко замлъква – светът е стаен.
Мигове звездни обстрелват стрели,
истини святи и дръзки съдби.
Пеем, но глас не дочува се ясно, ...
  575 
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...
  818  19 
Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
  784  16 
Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
  687 
Страхът говори вместо нас
и спира мозъкът ни даже.
Защо да си приказваме за
страст, когато всичко ни
тревожи? ...
  699 
Къс недописана история сме
в утихнал далечен хоризонт
живот с неизвестен замисъл сме
закодиран в природен закон
паралелен орбитален случай сме ...
  641 
В лунна вечер – подарък от времето,
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели ...
  1194 
На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...
  612 
Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...
  603 
На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”. ...
  1026  17 
Короната тежи, сълзи тунелчета дълбаят.
Между живота и смъртта нахално сме поставени.
Болката е спътница в душите ни незрели.
Делим я с капка щастие за зажаднели.
Докосне ли таз' капка молещи уста, ...
  437 
По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...
  2136  34 
Огън
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...
  486 
Тишина, спокойствие, неземна пустота,
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...
  439 
С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
  1078  13 
Откакто осъзнах се си записвам
на мъдрите им опита събран
в хранилища. В идеите улисан
ме люшкаше безбрежен океан.
Днес бродя из пустинята без мисъл ...
  439 
Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,
докосвам го, но болката не спи...
И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,
боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,
подава се кост и... нещо мокро с нея, ...
  674 
Вода
Водата Живот дарява и облагородява,
тя е естествено съприкосновение и обновление,
обичам я, защото е природна магия,
защото е спокоен кръговрат и стихия!
  412 
Прекрасна си ти, Свобода,
зареяна в простора птица,
с мощта на своите крила.
Прекрасна си ти, Свобода,
понесли се във огнен танц, ...
  367 
Скъсваме на мислите живота
сутрин, щом деня на длани понесем,
и издигайки ръце към Бога,
във молитва мълком над света се пренесем.
Таз молитва е една-едничка, ...
  440 
Оковите скъсвам
и литвам в безкрая,
на коня си Огнен
уверен ездач.
Със устрем се втурвам, ...
  576 
Годините се гонят – изстрадано красиви,
в своя свят неземен
огледален образ отразили.
До вчера пъпки, утре есенни листа,
настоящето да не прогоним ...
  419 
Робуваме на бедност и лъжи...
Робуваме на низост и сплетни...
Живеем, за да сме сами,
но силни сме, защото сме жени!
Мъже – слепци на суетата, ...
  474 
На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови
и вече към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
  574 
Разлиства се Книгата
на живота.
Всеки лист
ме изпълва със сила,
от която се ражда ...
  368 
Идеята разпуква се...
Божествен миг -
задъхано се втурваш
и няма ден и нощ,
работиш без умора, ...
  800  16 
Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
КАЖИ МИ, ПРИЯТЕЛЮ
– Кажи ми, приятелю мой,
когато умират орлите, ...
  990  12 
Пустиня
В пустиня с мнителни съмнения,
със завистливи и бодливи мнения
израстват недоразумения
и се превръщат в грапави падения. ...
  600 
Натрупана обич - вода животворна,
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна,
пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден, ...
  795  13 
Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...
  657 
Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...
  716 
На птица в окото
Притиснал във душата си небето,
той крачи сам – през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн... ...
  983  19 
Предложения
: ??:??