20 032 резултата
347
Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
694
7
Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
581
Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
981
6
Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
1078
6
На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
5247
1
26
Пада листа - от тебе, отронен,
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно, ...
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно, ...
2527
43
666
Знаеш ли тайната на този символ,
знаеш ли скритата мъдрост, силата невероятна
и мощта, на която себе си ти посвещаваш?
Кой привлича те към себе си, ...
Знаеш ли тайната на този символ,
знаеш ли скритата мъдрост, силата невероятна
и мощта, на която себе си ти посвещаваш?
Кой привлича те към себе си, ...
531
4
В краката ми се гонят влажни кестени
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...
891
22
Един отряд по пътя към мечтите
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...
549
5
Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
539
3
Люлка за новороденото
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...
2190
11
Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...
937
13
Голямото сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...
477
4
Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия ве ...
604
10
на Zzig-zzag
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
638
7
По-силна съм от онзи камък,
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
532
2
Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...
864
8
Тя, любовта е... такава една...
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.
724
10
... понякога, не открили достатъчно оптимизъм в бъдещето, неусетно се обръщаме към миналото...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени, ...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени, ...
2478
41
Моята вяра бясно препуска
жива, пулсира, без дъх остава.
Моята вяра огън рисува,
Рая ми носи в очите желани.
И търся я по небето, земята, ...
жива, пулсира, без дъх остава.
Моята вяра огън рисува,
Рая ми носи в очите желани.
И търся я по небето, земята, ...
509
3
Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...
657
2
А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...
1136
36
І.
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...
657
3
Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
822
2
27
Тази Есен -
различна от другите,
сякаш моли
да влезе в правата си!
Да превърне ...
различна от другите,
сякаш моли
да влезе в правата си!
Да превърне ...
2222
46
През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите. ...
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите. ...
1952
47
+ + +
антените в челото на мансардите
по цял ден ловят
виражите на самолетите
майсторлъкът да плетеш интриги ...
антените в челото на мансардите
по цял ден ловят
виражите на самолетите
майсторлъкът да плетеш интриги ...
718
5
Резерве
Аз родена с место „резервé” съм
и не искам да губя от Времето.
Опознавам страха и харесвам
слабостта си до болка премерена. ...
Аз родена с место „резервé” съм
и не искам да губя от Времето.
Опознавам страха и харесвам
слабостта си до болка премерена. ...
786
1
Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...
571
2
ЕСЕННА ПЕСЕН
Събуждат капчуци заспалите къщи
и тропот подгонва врабците ранили,
помахва ни с вейки и клонът прекършен -
отново сме тръгнали с две конски сили. ...
Събуждат капчуци заспалите къщи
и тропот подгонва врабците ранили,
помахва ни с вейки и клонът прекършен -
отново сме тръгнали с две конски сили. ...
1728
17
Зарежда ме с нежно разпукване,
не е било пламнал пурпур,
не е било горещо лято,
не е било и тръгващо ято,
а странно усещане нахлуло - ...
не е било пламнал пурпур,
не е било горещо лято,
не е било и тръгващо ято,
а странно усещане нахлуло - ...
362
3
Светът - реално
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга. ...
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга. ...
755
3
Не съм мечтал да имам тази къща,
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...
617
10
Мейл до А.
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...
785
9
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...
956
9
Х Е Л И О Г Р А Ф И Я
посрещам вълната
и е леко и ласкаво
сливам се с древния ритъм
частици мокра мисъл полепват по тялото ...
посрещам вълната
и е леко и ласкаво
сливам се с древния ритъм
частици мокра мисъл полепват по тялото ...
855
1
Луната се разсмя: какво безбожие!
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...
455
1
Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
1046
19
ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...
825
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
