3 853 резултата
Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам ...
  607 
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
  1368 
Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...
  1896 
От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...
  421 
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
  797 
Навън е празно, пусто, бяло,
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...
  652 
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
  654 
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
  392 
Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...
  894 
Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.
  742 
Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...
  600 
В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...
  528 
Пролетно момиче
Питаш ме коя съм аз
родената в люлякови нощи
пролетна обгърнала всичките цветя.
Гърдите пълни с любов. ...
  562 
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
  696 
Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...
  506 
поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
  1084 
Моята зима е бяла!
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат ...
  915 
Не ги харесват тез жени
До болка непознати
Тайни в пазвата си скрили
Силни, властни
Над мъже сърцати ...
  1393 
Съжалявам за не малко неща в живота си,
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
  701 
Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни ...
  685  11  15 
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
  378 
Тихо всички песничка си пеем
Дълбоко в снежната гора
Мечки, зайци и лисици
всички горски същества
Дядо Мраз пристигна в нашата гора ...
  519 
не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...
  277 
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
  682 
Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
  549 
Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...
  570 
Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...
  665  12 
Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...
  397 
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
  636 
Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
  755 
Той прие поезията
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...
  1036  15  29 
Мигът
Ей там, на бара.
Докосна чашата със устни.
Миг, в който аз се влюбих.
Не в чашата, а в теб! ...
  640 
Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
  695 
На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза ...
  1327 
Никой не ми каза
и не ме предупреди.
Трябваше сама да разбера
и да се науча.
Родителите просто ми казваха, ...
  1138 
Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...
  380 
Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
  800 
Само във съня си аз те виждам,
всяка вечер, като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам, ...
  1206 
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
  779 
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни, ...
  1221 
Предложения
: ??:??