4 970 резултата
Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...
  939  23 
Сезони
Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,
дали заради падащите жълто-червени листа,
които напомнят за една невъзможна мечта,
или защото залязва бавно лятото сега, ...
  567 
РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете. ...
  508 
Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя. ...
  835 
Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец -
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка - и ...
  910  15 
Оранжево е някак си около мене
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.
Тя пристъпва леко и напевно, ...
  1128 
Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...
  473 
ОКТОМВРИ
(из "Месеците" 2004 г.)
Октомври. Вълнен е денят.
Под шумата – блестяща мушама,
полицията още търси спомени ...
  604 
Вълк вие във нощта,
луна свети над света,
сянка пада на земята,
бухал буха в гората,
звезди блестят в небето, ...
  475 
Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред.
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето ...
  1800 
Б У Р Я
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки ...
  1093  36 
КРАЯТ НА ДЕНЯ
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря... ...
  613 
Красиви лебеди
сенките хвърлят
над нашите сърца,
а водата от лилии
цъфти и ухае като нощта. ...
  884 
Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...
  1077  14 
Есенно е в моето сърце.
Есенно небето причернява.
Есенни листа навред летят.
Есенна гората пожълтява.
Есенният листопад във мен ...
  780  19 
Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво, ...
  600 
Хижа край гората
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...
  648 
Природата плаче за топлото лято,
небето отронва безбройни сълзи.
Премяна златиста облича гората,
мъгла над полетата ширни пълзи.
... ...
  899 
ЕСЕННО
Застудява.
Небето от запад се ежи.
Окото му черно обхожда
ръждивите сънни гори. ...
  653 
Изведнъж притъмня като в ада,
черен облак погълна деня,
заприлича земята на клада,
на която изгарят плътта;
океан и небе се събраха ...
  1021 
Дали
Когато дъждът вали
аз вечно се питам дали
и дали ще узная защо
обичам да правя добро ...
  694 
Вятърът... Вятърът се развълнува.
О, той щеше да танцува.
Предстоеше дълго, страшно представление...
Поклони се и на сцената излезе със вълнение.
Листата го поеха с бурни аплодисменти, ...
  859 
Тази нощ сънувах чуден сън -
с килимче вълшебно летях навън.
Виждах гори и поляни зелени -
в цветя и свежест бяха облени.
Чувах песента на птичките, ...
  545 
Искам мигове
стаени и влюбени
да ви събирам в шепа - цветя,
като листа от небето обрулени,
като стъпкана малка трева. ...
  881 
07.10.2008
Пръсти преплита морето с брега,
търсени чувства люлеят вълна..
Алено слънце син облак прегръща,
бягат по края му слънчеви устни... ...
  575 
Природата се разсъблича
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони. ...
  943 
Вън вали...
Листата падат
лист подир лист.
Земята постлана -
с килим от жълти листа, ...
  1109 
Светът е жито, тъй ронлив,
намокрен в сухи класове,
увяхващи под полъх сив
на съхнещите светове.
Които бавно в мен разливат ...
  1494 
Полет
Птица във изгряващ полет
вперва поглед във безкрая,
да разцъфне като пролет,
да кръжи като че в рая. ...
  484 
Падат пожълтелите листа,
рони сълзи мрачното небе
и въздиша нежно есента,
като тъжно мъничко дете.
Голи клони се навеждат, ...
  716 
Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване! ...
  702  11 
Боже, каква си красива,
художник не би те изваял-
приказна самодива,
цялата в скреж побеляла.
Листата отдавна ги няма, ...
  699 
НОЩ.
Луната приспива с ласки града.
В мрежа от сенки крият се влюбени.
Китара оставя в тишината следа.
Душите се търсят, изгубени. ...
  528 
Дойдох от Изгрева с грохот на копита.
Какво ни носиш? - някой ще запита.
Дунав, в слънце блеснал, е момински наниз!
Дар ви подарявам златния му залез!
Дарявам ви на Рила езерата, ...
  893  15 
Късна есен с листа пожълтели
ме обгърна със топли ръце -
във красива и чудна феерия
и с едно помъдряло лице.
А дърво със оголени клони ...
  731 
В розовия здрач
последните лъчи се стичат.
И морето - в нежно розово
шумоли и се разлива.
До нас и в нас се случва чудо. ...
  1076 
Побеляло момче, имаш подарък!
Няма измама!
Посред нощ. Под елхата.
Навръх Рождество.
Цветна обвивка разгъваш, ...
  837 
Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...
  738 
Утро
По нощница разхожда се Зората,
във всяко кътче бърза да надзърне!...
Намусена, Нощта по стъпалата
изнизва се придърпвайки вратата... ...
  1334  41 
Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...
  710 
Предложения
: ??:??