20 542 резултата
Искат от мен да свия семейно гнездо
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...
632
1
1
Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...
699
Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...
609
5
8
За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
942
4
4
Ах, ти земльо родна
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...
1075
2
22
Снежинки като дъжд се леят
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...
722
Върви часовникът, не спира
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...
559
Доцна во ноќта
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...
357
Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...
630
4
5
Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.
Поетите са влюбени в живота ...
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.
Поетите са влюбени в живота ...
393
2
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
1441
21
19
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
579
7
16
Се враќам на почетокот
со корени во детството
и со тишина те будам
од соништа кои нема да се остварат.
Јас би те заборавила ...
со корени во детството
и со тишина те будам
од соништа кои нема да се остварат.
Јас би те заборавила ...
471
1
2
Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
865
1
Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...
537
5
2
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
546
4
9
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
3174
24
22
Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...
462
3
Сонувањето во празно
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...
385
2
Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...
626
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
632
5
Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
797
До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
1391
5
13
Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...
417
1
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...
1064
4
10
2/ Есен
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее... ...
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее... ...
648
ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...
744
7
12
Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...
550
2
Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...
273
Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
415
2
Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
908
Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
815
3
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
428
1
3
Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
1508
11
10
С Теб мога всичко!...
Да прегърна небето,
да докосна звездите!
Да се слея със слънцето,
да полетя с вятъра! ...
Да прегърна небето,
да докосна звездите!
Да се слея със слънцето,
да полетя с вятъра! ...
659
НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...
650
5
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...
632
1
1
Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.
Не всичко, което той се хванеше да прави ...
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.
Не всичко, което той се хванеше да прави ...
702
Изминах дълъг път неземен
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия ...
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия ...
669
4
Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
1339
2
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
