20 544 резултата
Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
  819  18 
Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...
  955 
Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...
  746 
Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...
  487  15 
>
>
> "А може просто дяволите в мене
>
> да са умрели в търсене на Рая." ...
  707  15 
Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
  1023 
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
  665 
Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
  1118 
Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
  762  12 
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
  1012  13  15 
Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...
  849 
Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
  407 
... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...
  476  28 
Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека, ...
  602 
Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста - ...
  339 
Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили ...
  536 
Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...
  595 
В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
– за Космоса, Звездите, Вечността, ...
  221 
Когато идвам при Морето...
Море, море -- твърдят, че си безбрежно,
но всъщност знам, че имаш брегове,
където се завръщат неизбежно
изгубените твои синове!... ...
  307 
В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал ...
  443  11 
Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...
  560 
Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...
  630 
Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...
  623  11 
Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...
  733 
Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...
  713 
Как успях да видя Времето...
Бях взрян в примамната Далечност
замислен вечерта на кея –
на водорасли и на Вечност
морето лъхаше от нея... ...
  245 
Любовта е неограниченост,
няма нито начало, нито край.
Тя е реалната вечност
съвършено свободна , безкрай.
Любовта няма изисквания, ...
  692 
И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини ...
  471  18 
Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.
А аз какво ли не съм преживял ...
  761  16 
Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
В очите ѝ ще плувам, ...
  771 
Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите, ...
  578  10  17 
Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример. ...
  430 
Обичай ме, на пук на всички хора,
които зад гърба ми ти говорят,
че грубиян съм – без финес…
Че искам прост от тебе секс!
Обичай ме, на пук на всички – тия, ...
  1147 
Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...
  1539  23 
До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...
  1099 
Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
  463 
Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...
  636 
Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...
  1129  13 
Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери, ...
  939  15 
"Който трупа знание, трупа тъга." –
туй са мислили древните за мъдростта.
Да си умен, значи да си зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда туй, що другите не могат ...
  634 
Предложения
: ??:??