3 892 резултата
Химн на Лесничея
Слава на Човека на Новото време, Лесничея!
Бог Велес слави и прославя Той.
По пътеки Горски ходи и чисти.
Бурен къса, Храсти намалява. ...
  327 
Щом ме боли,
значи все още съм жива.
Щом още тъгувам,
пътя до селенията на Бог
духът в мене ...
  473 
Вторник - бял косъм на главата,
някой вървял е неспирно през гората.
Втортик - неуморен кръговрат,
някой борил се е със себе си пак.
Вторник - неугасен пламък, ...
  380 
Песен Нова
Чуйте, прочетете мислите, препоръките,
Свързани с делата на Леснич, на Лесничея.
С предложение Заедно да действаме,
Да ни се роди чрез Песента нова, ...
  376 
Земята наша зове - събудете се!
В три де измерение не стойте вече,
за работа върху себе си се заловете,
съдбата си щастлива изцелете и от негатив се освободете!
На Бога се вий уповете, ...
  434 
На Иван Б.
Деня на нашата раздяла,
спомням си го - като полудяла!
Не исках да се случи ,
но за жалост с нас така ...
  423 
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
  1300  11 
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
  467 
Събота - отекващ тон любовен,
някой някъде бил е многословен.
Събота - прекалени обяснения,
някой някъде имал е видения.
Събота - повторения безкрай, ...
  369 
Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Бях малка, те бяха големи.
Ти ме водеше при тях.
Ти ме запозна с тях. ...
  353 
Мисля си за всички хубави моменти, всяка тръпка и копнеж.
Спомням си отново и отново, връщам лентата назад.
За всичко, което ни се случи - всяка караница или дума добра...
бих се върнала, за да преживея пак.
За да ни видя така, както сме сега. Днес... ...
  382 
В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена. ...
  402 
***
мартеници –
кръв върху снега
на Украйна
Синьото и жълтото са цветовете на годината. ...
  601 
Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата - дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...
  327 
Световете ни в един се пресякоха,
и се влюбих в теб силно и дълбоко.
Влюбих се, и какво да се прави.
Влюбих се, и сега какво следва.
Ти за миг се появи в живота ми, ...
  958 
Страдам!
Днес съм горе, а утре
падам
и следващия ден ще дойде.
Викам! ...
  300 
Кой я гледа нея,
тази с нежен цвят,
която расте не така,
тази никой я не ще.
Със сянката дружи тя, ...
  433 
Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...
  1056 
Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...
  522 
Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...
  1107 
Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
  289 
Вторник - поредно земетресение,
някой някъде изпитва душевно сътресение.
Вторник - пропукана от трус земя,
някой някъде се пита: "Как да се спася?!".
Вторник - болна панацея, ...
  311 
Мамо, ти роди дете, даде му любов и го гледаше как расте.
Радваше се, когато то се смее, плачеше щом и то сълзи лее.
Майко, ти ми даде живот, даде ми нежна топлина...
за всички години неспирна обич, аз ти казвам – "благодаря"!
Благодарна съм ти за твоята доброта, ти, ...
  426 
Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта. ...
  403 
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
  1224 
На Афродита дарът нежен
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...
  426 
Обещай ми, че ще се върнеш с вятъра...
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...
  558 
Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
  357 
Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...
  425 
Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...
  766 
Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...
  815 
По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
  1064 
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
  419 
Упорството на повторението
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...
  432 
Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
  432 
Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
  427 
Шепнеш ми го тихо на ухото,
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада. ...
  535 
Изгубена реалност.
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...
  528 
Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
  532 
Българийо наша родино,
красива,безстрашна войска
с труд поведохме наште
българи към свобода .
Когато я гледам безмълвно , ...
  435 
Предложения
: ??:??