4 975 резултата
Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки ...
  575 
Зима...
Зима...Сняг и тишина...
Аз и ти- Мечтание...
Приказна гора една-
Слънчево сияние... ...
  413 
В гората отидох и плени ме,
с белоснежна красота покори ме
и останах аз в нейния плен,
дори и да беше само за ден.
А въздуха чист така ме обзема, ...
  532 
Един ден в Пустинята...
Днес Вятърът отнякъде домъкна
сам облаци дъждовни над Пустинята
и Сахара тръпнеща замлъкна
сега пред чудото невиждано... ...
  441 
Два облака и поле
По Емили Дикинсън
Два- три
сини облака
ми трябват ...
  514 
В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
  383 
Звездна приказка...
...на Теб!
Една звезда отрони се и падна-
погледнах те в очите и във тях
душата ти видях, за обич жадна ...
  641 
Бяло - празно, сиво и тъжно.
Проблясък и мигновено жълто.
Зелено и свежо, кафяво, но сухо.
Далечно, тъжно и пусто.
Черно, дълбоко, болезнено мъдро. ...
  630 
Коледна звезда
В небето се отварят двери
в очакване на празника велик.
В сърцето ми кънтят завери
дочути и предадени във стих. ...
  429 
Дъжд вали навън, може би е морски сън.
Дъжд вали и в мен, навярно от тъгата в душата ми освободен.
Дъжд без дом и без страна, без чувства и душа?
Дъжд студен, свиреп, заклет - съзнаваш ли ти своя гнет?
Отгде дойде, приятелю студен, защо се сипеш ден след ден? ...
  389 
„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен- ...
  1794 
Шарени слънчогледи,
вятър със коса.
Покосени са и бледи,
а нямам в мен боя.
Искам да нарисувам ...
  575 
Над брезите
залезът спуска
пепелно-розов воал.
Под покривите
къщите се сгушват, ...
  572 
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите, ...
  610 
Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима... ...
  1220 
Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен. ...
  1667  19 
Бяла легенда
Пак снега светът навън затрупва,
студ рисува по стъклата скреж,
огънят в камината припуква-
вие вятър леден и зловещ... ...
  561 
Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента, ...
  480 
Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна, ...
  378 
Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд... ...
  619 
Есента палитрата извади,
четчицата топна в бои.
Листата с тях прошари,
в чудни краски оцвети.
Кафяви, жълти и червени, ...
  533 
Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали ...
  1497  34 
Синя светлина от дълбините на нощта,
светкавици блестят, гръмотевици трещят.
Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно.
И обръщаш се назад,
за да видиш дали ще се върнеш пак. ...
  622 
В Бурята...
Нощта пронизана е с божи гняв,
макар и справедлив като присъда
и трябва вяра, да остана прав:
за да съм жив, да дишам и да бъда... ...
  504 
В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...
  1072  10 
Влюбена във есента,
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина - ...
  414 
Тъй шеметна във жълто и червено -
запалила е огън есента,
в дърветата ѝ - есенни огньове,
се грее и изгаря любовта.
Изгаря зарад огнената есен - ...
  524 
Природата усмивката смени -
бе хладна и скърбеше,
остана мълчалива цели дни -
тъй безутешна беше.
Отслабваше любимото ѝ слънце - ...
  573 
Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен
дърветата с оранж обжари
и във Простора поднебесен
внезапни лумнаха пожари... ...
  445 
В планината
под борове и ели
вървиме двама
аз и ти.
А там в хралупи ...
  527 
Есенни вишни
... сън са били белоцветните вишни
Димчо Дебелянов
Във талвега на някогашни чувства
пропуснахме на вишните цъфтежа, ...
  495 
В предесенната нощ...
...на Еми...
Градът преситен от досада
край нас заспива уморен,
безсънен Вятър от засада ...
  424 
Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс – ...
  439 
– Разкажи ми за страшната буря, която
с гръм разцепи гръдта на земята над теб,
и за облака, сгърчен подобно на креп,
над безцелния ужас на бягащо ято;
разкажи ми за мрачния месец, когато ...
  1203 
Нощ край морето...
на Е...
Във тая нощ, като луна студена
огрян от толкоз мъртва светлина
Живота даже ще замръзне в мене ...
  540 
Южният Вятър-2
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...
  393 
Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...
  471 
О, не за първи път, море,
заставам на брага ти,
и не за сетен път
те гледам възхитен!
Обичам аз романтиката вечна ...
  528 
Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане, ...
  469 
Есен моя жълтолиста...
Есен моя, жълтолиста
ти къде до днес се скита?..
Някой друг ли те залиса,
та за мене не попита?.. ...
  556 
Предложения
: ??:??