20 576 резултата
Събрал солта от пясъците на прибоя,
дъхът ти повей носи на сълза,
навярно някога ще бъдеш моя-
отречена през времето мечта.
И в хладни пръсти ще те стискам, ...
  306 
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето ...
  263 
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
  272 
Най-страшно е, когато си сломен
и сринат от най-близките си хора.
С обида и сълза си съкрушен,
захвърлен кат' ненужна вещ на двора.
Разбираш, че раздавал си любов, ...
  253 
Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите, ...
  250 
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
  545  13 
......................................
Всичко свърши! Краят май дойде?
Ще си тръгна само със мечтите!
На къде ли ще ме поведе
моят път? Нагоре, към звездите! ...
  249 
Трудно ми е да го призная.
Истината своя тук ще скрия.
Скривам я във тази страница.
Изскача сякаш тя от листа.
Мисълта за теб ме топли вечер ...
  542 
...
...................
.......................
.........
........
.. ...
  305 
Не искам да вярваш на нищо.
Откривай без думи света.
Израствай не никой, а личност,
не член на мъглива тълпа.
И Бог не търси ти във рая, ...
  496 
Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.
Разменят станиоли от бонбони, ...
  255 
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
  505 
В света роден си да обичаш,
да имаш дух и свобода,
живота си със мъдрост да пресичаш,
по пътя верен на Христа.
Да имаш вяра-като зрънце, ...
  324 
Наскоро все пита
нашият крал,
своята вярна свита
как е живял.
„Зная ще заложа ...
  337 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  365 
Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...
  461 
В различните посоки на света сме
и път назад
не съществува,
трябваше да продължа, нали?
Всеки ден душата ми гори до кръв, ...
  488 
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...
  245 
КАТО
Ден
като
всеки ден…
Сèдмицата ...
  552 
Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...
  439 
Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...
  413 
В строках я переплету жизнь
Пацан пошёл, путь в темноте
В нем поселилась харизма
спотыкаюсь в время последнее
он упал, покричал славное имя ...
  754 
Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...
  488 
Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
  293 
Шутът веднъж реши да изпита
пред великия и всемогъщи крал
как член на неговата вярна свита
кралската му смърт би преживял?
Кралят скри се зад една завеса, ...
  277 
Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
  402 
ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис, ...
  327 
Опаковките пленяват
твоята натура
ала да ме извиняваш -
дреме ми ... в пoтурa
Скъп парфюм привлича всички ...
  257 
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
  485  10 
Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
  858  13  33 
Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.
Добротата си не мога да заложа, ...
  638 
Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...
  559  14 
И няма Онази с косата да пита
ти шут ли си бил или приказен крал.
Дали ти е служила вярната свита.
В палат или в мръсен коптор си живял...
Главата си днес съм готов да заложа, ...
  657  15 
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
  266 
True self - trapped in the depths, veiled and unseen,
yet unwillingly, without one's intent.
Lacking the tools to make its way out,
forced to keep it concealed.
Intense and immense, power unmeasured, ...
  514 
Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея, ...
  281 
Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа, ...
  483 
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
  266 
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
  409 
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
  256 
Предложения
: ??:??